Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага Законопроект за изменение и допълнение на Закон за храните за премахване на т.нар. „двойни стандарти“.

Целта на промените е да гарантират на българския потребител, че храната, която консумира ще бъде със същото съдържание, състав и рецептура на храната в страната, в която тя е произведена. Законопроектът е разработен съвместно със съюз „Произведено в България“ и Национален съюз на земеделските кооперации в България. Това обяви на пресконференция днес председателят на АИКБ Васил Велев.

Сред предвидените промени са въвеждане на изискване за внос на храни със сертификат, с който да се удостоверява, че те са със същото съдържание, състав и рецептура, както тези в държавата, в която са произведени. Сертификат ще се изисква и когато храните от една и съща марка се произвеждат едновременно на територията на България и извън нея, като за водеща ще се приема страната, в която е направена първата регистрация. Удостоверението, което задължително трябва да бъде издавано от контролния орган на съответната страна, ще се изисква за всяка храна, внесена отделно за търговски цели, независимо от нейното количество.

„Сега действащото българско законодателство не урежда проблема с двойните стандарти при храните. Промените, които предлагаме на българския парламент са в синхрон с приетия от Европейския парламент доклад, в който официално се признават двойни стандарти при храните. Ако бъдат приети българските потребители ще имат възможност да консумират храни със същото качество, като останалите граждани на ЕС“, заяви Васил Велев.

В новия закон е предвидено за регистрирането и проверката на сертификати да отговаря Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Това ще е и органът, който ще забранява продажбата на храна или ще разпорежда изтеглянето ѝ от пазара, когато се установи, че за нея няма издаден сертификат.

По думите на един от авторите на законопроекта, председателят на Националния съюз на земеделските кооперации в България Явор Гечев, за да се гарантира  превантивна дейност на закона глобите и санкциите за нарушителите трябва да са сериозни. Затова в новия текст е записано, че при първо нарушение санкциите ще са в размер от 1% до 3% от годишния оборот на фирмата, а при повторно от 5 до 10 на сто.

 Според авторите промените в Закона за храните ще доведат до увеличаване на административната тежест, но само при дългите вериги на доставки и за производителите на храни, които са извън територията на България.

„От Европейския съюз ясно заявиха, че има двойни стандарти при храните и това е нелоялна търговска практика. Не можем да чакаме обаче от Брюксел да решат този проблем, трябва да го решим на национално ниво. Българската държава е тази, която трябва да пази интересите на собствената си икономика и потребители. Затова се надяваме, че всички партии ще подкрепят инициативата“, добави председателя на съюз „Произведено в България“ Кънчо Стойчев.

Освен законопроекта за изменение на Закона за храните, АИКБ е изготвила предложения за промени в още четири закона. Това са Закона за счетоводството в частта за задължителния одит, Закона за водите, Закона за професионалното обучение и образование и Закона за висшето образование.

Проект

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за храните

(Обн. ДВ. бр.90 от 15 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., ... изм. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г.)

§1. В чл.14 се създава нова ал.4:

„(4) Българска агенция по безопасност на храните поддържа публичен национален регистър на сертификатите по чл.20, ал.3.”

§2. В чл. 20 се създава нова ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6:

„(3) Не се разрешава пускането на пазара на храна, произведена извън територията на Република България, без сертификат издаден от официален контролен орган в държавата където е произведена храната, с който се удостоверява, че храната е със същото съдържание, състав и рецептура с тази, която се търгува на нейна територия. Сертификат се изисква за всяка храна, внесена отделно за търговски цели, независимо от нейното количество.

(4) Сертификат по ал. 3 е необходим и когато храни от една и съща марка се произвеждат едновременно на територията на Република България и извън нея. За водеща се приема страната, където е направена първата регистрация на марката.

(5) Когато марката по предходната алинея е регистрирана първо в Република България и след това в други държави сертификат не се изисква.

(6) Сертификат не се изисква за непреработени храни в естествено състояние, които са предназначени за пряка консумация, както и за такива, които не се продават под търговска марка или за които не се изисква технологична документация.

§3. В чл.20а, ал.1 след думата „безопасност” се добавя „или на чл. 20, ал. 3 и ал. 4,”.

§4. В чл.20б, т.1 след думата безопасност се добавя „или на чл. 20, ал. 3 и ал. 4,”.

§5. В чл.21а, ал.1 се създава нова т.3:

„3. изискват и съхраняват сертификата по чл.20, ал.3 и ал.4.”

§6. В чл.26, ал.1 се създава нова т.12:

„12. наличието и съхранението на сертификатите по чл.20, ал.3 и ал.4.”

§7. В чл.28, ал.2 след думата „документации” се добавя „както и на съответствието със сертификатите по чл.20, ал.3 и ал.4.”

§8. В чл.30а се създава нова ал.4 и ал.5:

„(4) Компетентните органи предприемат необходимите мерки за забрана на продажбата на храна или разпореждат изтеглянето и от пазара, когато се установи, че за нея няма издаден сертификат по чл.20, ал.3 и ал.4 или издаденият не се съхранява, както и ако се установи, че храната не отговаря на посоченото в сертификата.”

§9. Създава се нов чл.44б:

„Чл. 44б. (1) Който търгува или внася в страната храни, за които няма сертификат по чл.20, ал.3 и ал.4 или за които се установи, че не отговарят на посоченото в сертификата, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 40 000 до 50 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, едноличен търговец, или обединение на търговци се налага имуществена санкция в размер от 1 до 3 на сто от общия оборот на нарушителя за предходната финансова година, а при повторно и всяко следващо нарушение имуществената санкция е в размер от 5 до 10 на сто от общия оборот на нарушителя за предходната финансова година.

(3) В случай, че нарушителят по алинея 2 не е извършвал дейност през цялата предходна финансова година, имуществената санкция се определя върху дванадесетократния размер на оборота за последния месец, през който е извършвана дейност.

Заключителни разпоредби

§10. Член 20, ал. 3 и ал. 4 влизат в сила в тримесечен срок от обнародването на закона  в "Държавен вестник".

§11. Регистърът по чл. 14, ал. 4 се създава до шест месеца от влизането в сила на този закон..

§12. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Българската агенция по безопасност на храните извършва пълна проверка на съответствието на сертификатите по чл. 20, ал. 4 с качеството на храните от една и съща марка, които се произвеждат и/или предлагат за продажба на територията на Република България и извън нея.

М О Т И В И

към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните

Целта на промените в Закона за храните е да гарантира на българския потребител, че храната която консумира ще бъде идентична на храната в страната, в която тя е произведена. Законът се стреми да прекъсне порочната практика на т.н. „двойни стандарти” при храните.

Въвеждането на изискване всяка една храна да бъде придружавана от сертификат издаден от контролния орган на държавата, в която храната е произведена ще гарантира еднаквото третиране на гражданите на Европейския съюз от гледна точка нелоялни търговски практики. Това предложение ще спомогне за утвърждаването на доверието на европейския потребител в качествата на храните, които се произвеждат от Европейския съюз.

Паралелно с това производителите на храни на територията на Република България, които произвеждат храни от една и съща марка, която се произвежда на територията и на друга страни, ще бъдат длъжни да произвеждат храната съгласно техническата документация на храната, чиято марка е регистрирана първа. Когато марката е регистрирана първо в Република България, а след това в други страни, сертификат няма да се изисква.

За да се гарантира превантивната дейност на закона глобите и имуществените санкции са завишени в максималния възможен размер.