Има жени, които не са затворнички, нито арестантки.

Те са секс робини на ИДИЛ.

От оковите на екстремистката групировка ги спасява канадски еврейски предприемач, предава NOVA. Разказ за Стив Маман и пътя към спасението, което минава през сенките.

Експлодиращи бомби. Хаос и викове. Руини и пепел. Това е ехото от конфликтите, раздиращи Близкия изток. А сексуалното робство и трафикът на хора са само едно от многото ужасяващи лица на войната. През ноември 2014 г. екстремисти от ИДИЛ започват да купуват християнски и язидски момичета и жени от нелегални пазари за хора в иракския град Мосул и сирийския Рака. Цената е 10 долара на парче. По това време светът е отворил широко очи за големи трагедии. Робините на ИДИЛ са жени, потънали в сянка.

Всичко започва като на филм. Канадският еврейски бизнесмен Стив Маман е в Багдад, за да купи ретро автомобил за фирмата си в Монреал, когато един мъж го доближава и започва да му разказва как войници от ИДИЛ отвличат язидски и християнски момичета и жени и ги превръщат в секс робини.

Горчивият спомен от Багдад изплува няколко месеца по-късно, в края на 2014-а, когато Стив Маман седи пред компютъра в дома си в Монреал и гледа филма „Списъкът на Шиндлер”. Историята на германски предприемач, който спасява 1200 евреи от нацистките лагери на смъртта през Втората световна война.

„Спомних си, че за шест години евреите в лагерите не получиха никаква помощ. Не можех да си представя, че през 2015 г. страните няма да реагират на такъв геноцид. В този случай имаме ИДИЛ, която не се опитва да крие престъпленията си като нацистите или правителствата. В този случай имате ИДИЛ, която публикува видеа с делата си в мрежата. Те заснемат смъртта, убийството на хора. И всички бездействат. Затова аз реших да действам”, разказва Стив Маман.

Първоначално предприемачът решава да помага със собствени средства. Протяга ръка на три християнски семейства. Съдейства им да се прехвърлят от Ирак в Турция, а след това като бежанци в Канада. Но операцията се оказва прекалено скъпа и сложна. Стив Маман основава фондация „Свобода за християнските и иракските деца в Ирак” и започва да събира пари за откупуване на пленниците. Най-вече чрез доброволни дарения от приятели от еврейската общност.

„Бях сам. Премиерът на Канада Стивън Харпър, както и министърът на отбраната Джейсън Кени подпомогнаха началото на моята мисия. Подкрепиха ме да стартирам. Но веднъж щом мисията започна, вече бях сам. Истинският ми партньор в тази мисия беше Бог. Имаше някаква магия в това, което се случи. Хора по целия свят реагираха на моя призив. Даренията бяха много щедри”, разказва още предприемачът.

Сумата надхвърля половин милион долара. Пари, които неправителствената организация използва, за да наема посредници, базирани в Ирак. Хора, които да преговарят с екстремистите.  

Въпреки добрите намерения, действията на фондацията получават и негативен отзвук в обществото. Някои хора смятат, че плащането на пари за освобождаването на заложници пълнят хазната на ислямистите и по този начин стимулират търговията с хора. Тях Маман контрира с аргумента: „Днес годишните приходи на ИДИЛ са между 2 и 4 млрд. долара годишно. Наистина ли мислите, че скромните 2000-3000 долара могат да допринесат под една или друга форма за укрепването на ИДИЛ?".

3000 момичета и жени все още са в ръцете на ИДИЛ. Те са разпръснати на територията на страните от Залива.

„Невъзможно е да влезем в държавите от залива и да ги открием. Разпръснати на много дива територия. За съжаление тези момичета най-вероятно ще загубят своята идентичност, освен ако не намерят начин да избягат. Но това е чужда земя, която не познават. Не мога да си представя колко ще е трудно. 3000 жени, които са в много лоша позиция днес. Пожелавам на правителствата на тези държави да приемат като своя мисия да върнат тези момичета. Те трябва да поемат отговорност. Да покажат малко вяра, да намерят хората, които са довели момичетата на тяхна територия и да ги върнат. Това е трагедия”, казва Стив Маман.