Поглед в недалечното ни минало

Темата за 4-дневна работна седмица периодично се появява в публичното пространство. Поглед назад в недалечното ни минало припомня времето, когато е взето решение вместо шест дни в България да се работи пет.

Преди 56 години на 28 декември 1967 г. е прието Постановление 62 на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Министерския съвет и Централния съвет (ЦС) на Българските професионалните съюзи (БПС) за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица с продължителност 42 часа и 30 минути и два почивни дни за работниците и служителите, става ясно от справка на БТА. Дотогава трудовата седмица е 46 часа.

С постановлението се дават указания преходът към преминаването към намалено работно време да се извършва постепенно, в зависимост от готовността на отделните предприятия, организации и учреждения. За второто полугодие на 1968 г. е предвидено това да стане в отделни предприятия, организации и окръзи по утвърден списък, през 1969 г. - в още предприятия и отрасли на промишлеността, а през 1970 г. - във всички останали отрасли от промишлеността и транспорта.

На 13 март 1973 г. е прието Постановление 7 на Министерския съвет и на Централния съвет на Българските професионални съюзи за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица в сраната през шестата петилетка (1971-1975) - на етапи

По-кратката трудова седмица и работно време се въвеждат, както следва:

- през 1973 г. - в окръзите Бургас, Варна, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Смолян, Сливен и Хасково.

- през 1974 г. - Благоевград, Велико Търново, Ловеч, Михайловград(бел. на автора - сега Монтана), Плевен, Разград, Силистра, София-град, София-окръг, Толбухин (Добрич), Търговище, Шумен и Ямбол.

За преминалите към 5-дневна работна седмица се запазват официалните празници. Ако те не съвпадат с установените почивни дни през седмицата, се отработват през други почивни дни.