Днес празнуваме Петдесетница.

Празникът се отбелязва на 50-ия ден след Великден - винаги в неделя.

На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух.

Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос.

Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.

Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие - слизането на Светия Дух - всяка година на този ден. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез който ни се дарява всяка мъдрост и който е източникът на живота.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.

В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

В иконографията Светият Дух е представен като гълъб. От празника в чест на  Светия Дух , наричан още от народа ни  Духовден  - понеделник след Петдесетница, започва  Русалската седмица , приемана за особено опасен период. Тогава идвали русалиите, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди.

Русалиите са невидими демонични същества, които причинявали, но и лекували опасни болести. Затова през Русалската седмица се спазват редица забрани и обредни действия. За да се предпазят от нечистите и вредоносни сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода.

На полето не ходят сами, а на групи, като се минава само по пътечки и особено се внимава да не се стъпи върху трапезата на русалиите. Тя се приема за най-опасно място и ако се нагази, за наказание хората ще бъдат "найдени", "сбъхтани", "сблъскани", "нагазени", т.е. ще се разболеят. Никой не сяда под стари дървета, за да не го "ударят" русалиите, не се спи на открито.

Жените спазват много строги забрани през тази седмица - не предат, не тъкат, не перат, избягват да се мият. За най-опасни през седмицата се приемат "въртоглавият" вторник, "руса" сряда и "лудият" петък. През тези дни се спазва особено строга забрана за работа вкъщи и на полето.