На този ден почитаме всички български светии и Света великомъченица Неделя

Втората неделя след Петдесетница е ден, посветен на всички български светии и паметта на св. великомъченица Неделя. Този ден, почитан в Българската православна църква, обединява в себе си вековна история и духовно наследство, като въздава чест на онези, които са пренесли християнската вяра през изпитанията и трудностите на времето.

История на българските светии

Почитта към всички български светии включва християните, които са живели в българските земи от първи век досега. Тези светци са били от различни народности – местни племена, обитавали сегашната българска земя преди идването на славяните и прабългарите, както и войници или пленници, които са пренесли вярата си в Иисус Христос и дори пожертвали живота си за нея.

След покръстването на българския народ, броят на християнските светци значително се е увеличил. Сред тях са епископи със свят живот, просветители, монаси, монахини, отшелници и праведни жени и мъже, които са се посветили на любовта към Бог и ближните си, ставайки образци на християнските добродетели.

В по-късните векове се явяват и новомъчениците, които са пострадали за вярата си по време на османското робство. Мнозина от тях са почитани в определени населени места или манастири, но всички те са включени в календара на Българската православна църква.

Български светии

Сред първите светци, живели на българска земя, са апостолските ученици, проповядвали Христовата вяра. След тях идват мъчениците от ранните векове, славянските просветители св. Кирил и Методий, и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Значими личности са и покръстителят княз Борис-Михаил, преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, Евтимий Търновски, Киприян Цамблак, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, както и софийските новомъченици Никола и трима с името Георги, габровските Дамаскин, Лазар и Онуфрий.

Много от българските светии са от български произход, чиито имена не са известни. Именно затова е определена тази неделя за ден на всички български светии - и знайни, и незнайни. Вярва се, че те се молят на Бог за всички нас.

Живот и мъченичество на св. великомъченица Неделя

Св. великомъченица Неделя е родена в християнско семейство в град Никомидия, днешен Измит, Мала Азия, в източната столица на римския император Диоклетиан. Родена в неделен ден, на гръцки наричан Кириаки, тя е кръстена така. През XIV век св. патриарх Евтимий съставя житието ѝ и превежда името ѝ на български като Неделя.

От детството си тя е възпитавана като християнка и се посветила на Бог, решавайки да запази безбрачната си чистота за цял живот. Неделя, красива и умна, отклонявала всички предложения за брак с думите, че е сгодена за Христос и иска да умре девица.

Обиден от нейния отказ, млад мъж от знатно семейство съобщава на Диоклетиан, че цялото семейство на Неделя е християнско и не се кланя на езическите богове. Родителите ѝ са заточени в Източна Мала Азия, където претърпяват страдания заради вярата си в Христос. Неделя, въпреки жестоките мъчения, на които е подложена, остава непоколебима във вярата си. Бита с волски жили, рязана по цялото тяло и горена с огън, тя не се огъва.

В затвора Христос се явява на мъченицата и я изцерява от раните ѝ. В крайна сметка тя е осъдена на обезглавяване. На мястото на екзекуцията, Неделя се моли преди смъртта си и предава душата си на Господ преди палачът да вдигне меча. Това става на 7 юли 289 година.

По време на царуването на Асеневците, мощите на св. великомъченица Неделя са пренесени в Търново, столицата на Второто българско царство, но след падането му под османска власт следите им се губят.