Традицията да се формират „правителства в сянка“ от опозицията не намери благоприятна почва в нашата политическа система през последните 30 години.

Имаше няколко опита за такива, които бяха по-скоро смехотворни, отколкото сериозна алтернатива на действащия кабинет, пише Елизабет Дафинова в Банкеръ. По принцип създаването на „правителство в сянка“ е характерно за утвърдените мажоритарни избирателни системи. Класическият модел за две правителства, при което едното управлява, а другото следи всяка крачка на властта и критикува ходовете й, се прилага от години в Англия. На Острова това не е традиция или популярна практика, а политически императив. Но при парламентарни многопартийни системи кабинет в сянка трудно може да се формира и да работи пълноценно.

На последния конгрес на БСП беше взето решение за създаване на помощни органи към Националния съвет - седемнадесет съвета с ресори като министерствата, които ще следят дейността на съответните министри, ще правят анализи и ще дават алтернативни решения на проблемите, т.е. ще изготвят платформата на левицата за предстоящите парламентарни избори. Медиите веднага възприеха това като създаване на „правителство в сянка“ и решиха, че председателите на тези съвети ще са едва ли не евентуалните бъдещи министри. Което е доста пресилено.

Иначе първия такъв опит направи пак БСП след като през есента на 1991-а изборите за парламент бяха спечелени от СДС. Тогава социалистите формираха „правителство в сянка“ с ръководител Александър Томов, който вече бе вицепремиер в коалиционния кабинет на Димитър Попов. През лятото на 1992 г. обаче Томов отправи тежки критики към председателя на партията Жан Виденов за отказа му от социалдемократизация на партията и завой към неокомунистически политики и практики. След остър политически сблъсък между двамата, партийното ръководство закри „кабинета".

Само че скандалите в Столетницата не приключиха с това. През април 1993-та на свое заседание Висшият съвет на БСП прие икономическа платформа, свързана с контрол върху цените и отказ от реформи и приватизация, както и ретроградна политика по отношение на финансите и банките. Александър Томов се разграничи от тези решения и месец по-късно обяви началото на ново политическо движение – "Гражданско обединение за републиката" (ГОР), в което успя да привлече редица изтъкнати интелектуалци по онова време. След обявяване на социалдемократическата програма и подписването на коалиция за стратегическо партньорство с историческата социалдемократическа партия на д-р Петър Дертлиев, ГОР официално се утвърди като лявоцентристка политическа организация с евроатлантическа ориентация и реши да прерасне от движение в партия.

Оттам нататък опитите да се създадат подобни формати бяха по-скоро само медиен шум, отколкото някакво сериозно и полезно начинание. След победата на парламентарните избори на НДСВ през 2001 г. БСП отново реши да се саморекламира с подготвен идейно и експертно кадрови екип, но тогавашният лидер на СДС Надежда Михайлова иронизира намеренията им с въпроса ​„на сянка или на слънце е вицепремиерът Костадин Паскалев”.

Той и съпартиецът му екскмет на Русе Димитър Калчев участваха в лично качество в кабинета на Симеон Сакскобургготски, но неизменно бяха свързвани със социалистическата партия.

Амбиция да се заяви като сериозна алтернатива на Тройна коалиция направи и тогавашният син лидер Петър Стоянов. След като бившият президент застана начело на СДС, Националният съвет реши да преобразува работните групи към формацията в експертни състави с участието и на членове на СДС, и на специалисти.

Групите работеха в няколко направления: икономическа политика, социална политика, регионална и местна политика, правосъдие и вътрешен ред, външна политика, европейски въпроси и национална сигурност, административна реформа и информационно общество, образование, наука и култура, политика за младежта и спорта, земеделие, гори и околна среда, хуманитарна политика и гражданско общество, религия и човешки права. Гръмовните скандали в синята партия за лидерството обаче сложиха кръст на проекта.

През 2009 г. на власт дойдоха Бойко Борисов и ГЕРБ. Първоначално партията на Яне Янев "Ред, законност и справедливост" (РЗС) - плод на политическо инженерство, беше опозиция на новите управляващи. Тогава Янев, който поддържаше тесни връзки с британските консерватори, се закани, че ще се консултира с тях и ще направи "кабинет в сянка". За "премиер" пък се спрягаше

името на бившата барета Алексей Петров,

за когото градската легенда носеше, че е един от "политическите инженери" създали РЗС.

Част от медиите не на шега подеха тази подхвърлена дъвка. Те съвсем сериозно приеха, че доцентът в УНСС и бивш служител на ДАНС може да се заеме с такава работа. Дори започнаха да правят предположения кое министерство най-много би му подхождало - на вътрешните работи или финансовото и икономическото, тъй като в последно време говорел повече за икономика и финанси.

Пишеше се също така, че няма нищо неестествено Алексей Петров да се стреми към политическа кариера, а и защо един ден да не стане министър-председател. Още повече, че биографията му била много по-богата и впечатляваща от тази на Бойко Борисов. Близките до Петров медии се заеха с извайването на образа на бъдещия политик, стартирал кариерата си като "премиер в сянка", но нямало да се задоволи само с тази позиция, а възнамерявал да създаде своя партия, да учреди банка и да пусне на пазара още поне две медии...

Дали някой се е уплашил сериозно от тази перспектива или взаимоотношенията между Алексей Петров и Бойко Борисов имат друго естество, не е много ясно, но всички знаем какво се случи после – съдебната сага "Октопод", прозвището Трактора и т. н.

Казано накратко, беше сложен кръст на незапочналата политическа кариера на Петров, а с това приключиха и опитите за създаване на „правителства в сянка“ от опозиционни формации.