Половината телефони не получават съобщението на BG-Alert при бедствие
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 3
Причините са или старо устройство, или изключени функции
Почти половината от мобилните телефони в страната не получават сигнали при бедствия и аварии. Причината, както обясниха експерти пред „Телеграф“, е старото оборудване, което не поддържа функцията за прием на съобщения в режим „клетъчно разпръскване“, използвана от националната система BG-Alert. Дори и по-новите устройства понякога не приемат съобщенията, ако функцията е изключена – било то умишлено или поради производствени настройки, за които потребителите не са информирани. Системата също така не функционира при изключени телефони или в райони без обхват.
Такъв беше случаят в няколко гранични села в община Болярово, където обхватът липсваше и съобщенията за бушуващите пожари не достигнаха до хората. В този конкретен случай съобщенията въобще не бяха изпратени, тъй като никоя от оправомощените институции (МВР, областна управа, община) не го направи. Седмица по-късно, при взривовете в складовете за фойерверки край Елин Пелин, имаше обхват и съобщения, но те създадоха допълнително объркване вместо да информират ясно (виж карето).
Според депутата Божидар Божанов, член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и тази по електронно управление и информационни технологии, основният проблем е липсата на координация между институциите, които боравят със системата BG-Alert, както и недостигът на обучени държавни и общински служители. „Към този момент знаем, че системата технически работи. Въпросът е да се подобри координацията и да се обучат служителите, за да не водят съобщенията до паника и противоречиви тълкувания“, коментира Божанов.
Системата за известяване е под контрола на националната пожарна, но право да инициират съобщения имат и определени служители на министерства, областни управи и кметства. За да получат право да разпращат известия, те трябва да преминат обучение от МВР и да получат профил с потребителско име и парола. Липсата на обучени служители в дадена институция забавя процеса, тъй като молбите за всяко съобщение трябва да се подават до Националния оперативен център на пожарната.
Според Божанов е важно институциите да могат директно да изпращат съобщения, но в момента наредбата описва обучението като пожелателно, без задължителни срокове. Това е причината до този момент обученията да не са започнали.
Създаването на съобщения започва със съдържанието им. Те трябва да включват коя институция ги изпраща, какво е събитието, къде се случва и каква е заплахата. Препоръките за действие също са важни, за да не се създава объркване, както стана при взривовете край Елин Пелин, когато нареждането за евакуация бе неясно и доведе до паника.
Съобщенията за бедствия и аварии трябва да са кратки, точни и ясни, без жаргон или термини, и да излъчват увереност. Препоръките за действие трябва да са конкретни и да не противоречат на публично известната информация. Важно е последователността на информацията при множество съобщения за едно и също събитие.
Докладвай този коментар за нередност
×Ми пущайте: Сирените! Нали все ги проверявате. И камбаните на църквите. И глашатаи от общините. При аварии и беда нищо не е излишно. Търсете сигурни начини за своевременно уведомяване на населението.
Докладвай този коментар за нередност
×и кво: сяяя кипувай телефони? Вашта мама мръсна измекярска
Докладвай този коментар за нередност
×Наблюдател: Колкото свършиха работа системите за оповестяване изградени за 22 000 000 лв. под патронажа на Емел Етем,толкова и тая сустема паянтова,все пак в България сме.Някой да е чул сирени преди бедствието навиднение? Колко градове и села? Някой да е чул за пожари сигнали? Толкова и тъпите джи ес еми