- Г-н Митков, вярно ли е, че е настъпил апокалипсис в театрите? Говори се, че храмовете на Мелпомена са пред фалит, нямало пари за заплати. Как Сатиричният театър приключи сезона?

- През изминалия сезон направихме 6 премиери на голяма сцена и една на камерна. Тоест 7 нови заглавия са се появили в афиша само за един сезон. Това е свръхпроизводство, но то осигурява ангажименти на актьорите от трупата. Аз съм от хората, които твърдят, че не трябва да се произвеждат прекалено много нови представления, докато имаме в афиша достатъчен брой все още не докрай използвани, невъзвърнали инвестицията си представления. Театралната инерция обаче ни тласка да работим повече от необходимото. Искам да подчертая, че тези 7 постановки са направени при много стриктен контрол на разходите за производството. За тях сме похарчили само 36 хил. лв., което е изключително ниска норма за производството на нови представления. За шестмесечието имаме изиграни 200 представления с 51 500 зрители. Съпоставката със същия период на миналата година говори, че сме изиграли 20 спектакъла повече и сме имали 6500 зрители повече от същия период на миналата година. Това недвусмислено показва, че театърът работи активно, че увеличава своя контингент от публика. Аз го тълкувам като успех на театъра. Освен това имаме 150 хил. лв повече приходи от билети от миналата година. През 2014 г. те са били 430 хил., а за първата половина на тази година - 580 хил., тоест 150 хил. нарастване.

- В нерадостната картина на състоянието на сценичните изкуства някои дадоха за пример Сатиричния като един от театрите с най-ниските показатели. Отговаря ли това на истината?

- Това не е вярно. Сатиричният театър е първенец според комплексната оценка за 2014 г., направена от Министерството на културата. Данните показват, че не намаляваме темпото, а го увеличаваме. Такава е фактологията. В комплексната оценка за миналата година на първо място е Народният, на второ – Сатиричният театър. Следва списък на 34 театъра, които са под нас.

- Ред театри се оплакват, че имат проблеми с финансирането. При вас как е?

- Нямаме такива проблеми. Не само това, а ние на два пъти през това шестмесечие - през март и юни, раздадохме т.нар. допълнително материално стимулиране. Съгласно вътрешната система за оценка сме раздали 120 хил. лв. допълнително заплащане.

- Как върви изплащането на хонорари на външните продукции?

- Всичко се разплаща абсолютно в срок, по правилата. Нямаме проблеми.

- Благоевградският театър се оплака, че представленията на Трите мечки - Захари Бахаров, Владо Карамазов и Юлиан Вергов, им придърпвало зрителите. Понеже вие сте домакин и съпродуцент на техните представления - „Арт”, ”Спанак с картофи” и „Дакота”,  как върви вашето съжителство?

- Тези продукции са естествена конкуренция, това е борба. Ние имаме 19 заглавия в афиша на театъра, които са наше производство. Те не се конкурират вътре в театъра. Всяко работи в собствената си писта, защото те са различни. Има някои, които не са от най-гръмогласните и смешни представления, но по наше мнение трябва да има разнообразие в афиша. Ние не можем да угаждаме само на примитивния вкус на публиката. Грижим се да има храна за всеки вид публика в нашите салони. Да, имаме представления, които се продават още с пускането им на касата. Има други, които не пълнят до края салона, но по наше мнение задължително трябва да присъстват в афиша на театъра, защото имат други достойнства - естетически, свързани с възпитанието на вкуса на публиката и т.н.

- Има ли спектакли, които ще паднат?

- В момента, в който миналата година дирекционният съвет взе решение за изваждане от афиша на някои заглавия, срещу мен започна такава клеветническа и нехигиенична атака по медиите, че аз реших сега да се държа малко по-сдържано. За да не давам хляб на две-три недобросъвестни личности, които атакуват лично мен, но това се отразява и на театъра, предприехме друг тип поведение – да формираме афиша в зависимост от това кои заглавия трябва да бъдат програмирани в течение на сезона. Така че засега нямаме движение. Никога не съм виждал медиите да се занимават с афиша на който и да е театър и да питат – това представление защо пада, други защо остават. В момента в Народния театър паднаха 10 спектакъла, но никой не пита в медиите Морфов защо ги е свалил. Всъщност това е естествено решение на ръководството на всеки театър.

- Кои нови заглавия ще влязат в афиша през новия сезон?

- Вече приключихме репетициите, но продължаваме през есента. Подготвяме римейк на „Рейс” от Станислав Стратиев 35 години след нейната премиера. С премиерата на „Рейс” на 5 октомври ще открием сезона. Представяме съвременна версия на тази прочута комедия. С нея искаме да отдадем почит както на автора, така и на тази комедия - бисер в творчеството му. Това е и една от най-поставяните в чужбина български пиеси. Аз съм режисьор, сценографията е на Петър Митев. В актьорския състав влизат Тончо Токмакчиев, Александра Сърчаджиева, Петър Лъджев, Михаил Сървански, Светломир Радев, Мартина Вачкова и Красимир Куцупаров. Очакваме вълнуващо възраждане на посланията на комедията.

- Има ли препратки към стария „Рейс”?

- Не, правим римейк на този гениален текст на Стратиев. Паралелно с репетициите на „Рейс” ще започнем репетиции на нова английска комедия за камерната зала - “Случайна среща”. След нея искам да продължим традицията за създаване на детски спектакли, за да разширим кръга на публиката ни. Подготвяме детски коледен спектакъл с режисьор Бисерка Колевска. Вероятно паралелно с този проект Пламен Марков ще поставя съвсем нов английски театрален фарс с условното заглавие „Театрални бъркотии”. Материал изцяло в творческото амплоа на театъра. Пиесата в момента се превежда. Това са текстове, които се създават в хода на репетициите на прочута английска трупа. Първият от авторите е Хенри Луис. Създадена е за импровизационен тип театър, затова има повече автори. Ще продължим търсенията си и за още едно заглавие за камерната зала.

- Споменахте, че има спектакли, отговарящи на примитивния вкус на публиката. Съгласен ли сте с някои мнения, че критериите на публиката все повече се снижават и има по-голям интерес към по-леките представления?

- За съжаление има такова явление. С голям ужас като директор, режисьор и като човек, посветил живота си на театъра, констатирам, че наистина има известно примитивизиране на вкуса на публиката, на желанията на публиката, на търсенията. Намирам го за много неполезно за развитието на театралното изкуство. Трудно приемам факта, че едно качествено представление - с добра драматургия, професионални актьори и добър режисьор, което не е от онези хитови заглавия, както ги нарича жълтата преса, никога не може да напълни салона. Гледам на този факт с огромна тревога.

- На какво се дължи това опростачване?

- На обсебващата сила на чалга културата, за което допринасят и не малко медии. Също така и на донякъде нечистоплътната продукция на някои телевизионни канали. Да добавим към това сравнително трудното социално и финансово битие на българина. Както и срива в качеството и ефективността на образователната система. Всички тези фактори допринасят за това да не бъде възпитавана интелигентна, достатъчно образована, с интерес към доброто изкуство публика.

- Какъв е по-далечният резултат от подобно затъпяване?

- Фатален. Дано да не звуча старомодно. Работя в НАТФИЗ, където водя клас по актьорство и режисура. От 200 души, които кандидатстват за актьори, поне половината никога не са ходили на театър през живота си! Човек да се чуди защо идват да учат в НАТФИЗ. Нямам отговор. Едно време в академията кандидатстваха над 3000 човека за два актьорски класа с общо 30-35 места. Тоест имаше много по-широка възможност за избор. Тогава можеше да се изберат само хора, които имат трайни интереси към театъра. Сега няма такова нещо. Надеждата на всички ни, които работим в театъра, е, че това е живо и вечно изкуство. Но става все по-трудно. Особено ако човек е взискателен към качеството, към професионализма на представленията, болката става все по-голяма.

- С това опростачване на хората сякаш се увеличиха убийствата, престъпленията, конфликтите...

- Разбира се. Винаги съм се ограничавал да говоря за възпитателната функция на изкуството, защото то е една надматериална сфера и по правило винаги трябва да се занимава с по-висши светове. Въпреки това с висшите си послания изкуството внушава някои елементарни морални правила. Колкото повече изчезват и потъват в мъглата на по-примитивно съществувание, толкова по-зле за нацията, за държавата, за живите човешки същества, които трябва да създадат онова нещо, което ние наричаме България.

Визитка

Роден е на 11 март 1952 г.

Следва българска филология в СУ, а после завършва театрална режисура в НАТФИЗ. Бил е ректор (2000-2003) на академията. Преподавател по актьорско майсторство и режисура

Има десетки театрални и оперни постановки на сцени в България, Македония и САЩ

Носител е на множество отличия, включително “Аскеер” и Наградата на София

От септември 2013 г. е директор на Сатиричния театър