Отиде си режисьорът Красимир Спасов
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
От 1985 година до днес името му е трайно свързано с театър "Българска армия"
На 81-годишна възраст почина известният режисьор Красимир Спасов.
Тъжната вест съобщиха от БНТ.
Красимир Спасов е роден на 26 юли 1941 г. във Варна. Завършва "Режисура за драматичен театър" във ВИТИЗ (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"). Той се превръща в един от най-значимите театрални режисьори в България. Неговата театрална естетика остава вечна, дори през най-големите промени неговите виждания продължават да са непоклатими и именно за това той се превръща в изключително важна фигура за българския театър.
От 1985 година до днес името му е трайно свързано с театър "Българска армия", където поставя едни от най-важните си театрални спектакли. Постановките му "Много шум за нищо“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ продължават да събират многобройни зрители вече над 25 години. Други негови представления са „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни, „Тартюф“ от Молиер, „В полите на Витоша“ от П. К. Яворов, „Албена“ от Йордан Йовков, „Една нощ с теб“ от Майкъл Уелър, „Любов, любов, любов“ от Майк Бартлет. Последната си постановка той поставя именно е Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ “ – „Мизантроп“ от Молиер.
Няма театър в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. През годините е осъществил над 100 постановки на пиеси от български, руски, западноевропейски и американски автори. Неговият талант се разпростира и в киното, където прави дава забележителни филма. За единият от тях, „Забравете този случай“, получава наградата на кинокритиката и награда за най-успешен дебют в киното на Националния кинофестивал през 1984 г. Другият му филм е „О, Господи къде си?“, като и двата са представени в чужбина.
Освен българската сцена, Спасов покорява и международната. Неговите знания, възгледи и невъобразима любов към театъра достигат до Русия, Америка, Македония, Германия, Украйна, Латвия.
Красимир Спасов се превръща в един от най-обичаните преподаватели в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Благодарение на него се раждат изключителни режисьорски поколения, които са основата на театъра в България в наши дни. Той е учител в академията, в театъра и в живота. Неговите истории, знания и опит живеят между театралните стени.
През 2012 г. получава награда на Съюза на артистите в България "Икар" за цялостно творчество, а през 2021 г. трупата на театър "Българска армия" му присъжда награда "Аскеер" за цялостен принос в театралното изкуство. Носител е и на многобройни международни награди.
Поклон пред паметта му!