Предвид какво се случи в политическия живот около евроизборите смятам, че изборите наесен ще са напрегнати, ожесточени и непредвидими, казва политологът Калоян Методиев в интервю с Таня Петкова за Вестник СЕГА.

- Г-н Методиев, какво се случва – хем ГЕРБ спечелиха изборите, хем Цветанов подаде оставка от всички постове?

- Борисов си взима контрола върху партията, която 13 години управляваше през медиите, а не чрез структурите. Сега вече я управлява директно. Цветанов си изигра ролята и вече е необходим само като изкупителна жертва. Всичко случващо се е свързано с политическото бъдеще на Борисов, за което му трябват институционална стабилност, гръб и позитивен образ. Той знае, че изходът е много важен – сам често разказва за  опита си с Тодор Живков и Царя точно в този аспект. Не случайно отскоро започна да говори, че е на 60 години, че търси наследник, че ще даде път на младите.

- Оставката на Цветанов решава ли вътрешнопартийната криза, която започна с „Апартаментгейт“, или я задълбочава?

- Не мисля, че я решава. Дори изборната победа не я решава. Проблемът е системен, а Цветанов беше само част от върха на една пирамида, която е огромна по своите мащаби. Визирам не само висшия клир на партията, но и местни лидери, кметове, особено общинските съветници, които са в една привилегирована корупционна позиция на медийна сянка, съчетана с колективна безотговорност и разпределяне на огромни ресурси.

Борисов ще ги разчиства на всякакви нива и този процес ще е болезнен за мнозина. Парламентарната група на партията се оголи много и вече видимо е зле откъм експерти, оратори, мажоритарни имена, двигатели. Това ще усилва кризисните процеси, за които ме питате. 

- Тогава Борисов ще успее ли този път да изкара докрай мандата си, както се зарича, или?

- На базата на логиката и европейските стандарти отговорът ми е - не. На базата на българската политическа реалност в момента  не е напълно невъзможно. Видяхме, че Борисов се бори, включително и физически - на тия години не спа, а две седмици обикаля с джипката, когато усети, че властта му е в опасност.

Това показва само едно, че ще се оттегли единствено при нещо наистина форсмажорно. Много са факторите, както вътрешнополитически, така и външни, които могат да повлияят. При тази ситуация бих обърнал повече внимание на външните. Съюзниците му, с които демонстрира близки приятелски отношения и с които работи през годините, до един не са особено стабилни – Меркел, Вебер, Ципрас, Нетаняху, Ердоган, Вучич. 

- Оставка подаде и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Това като че ли още повече обтегна отношенията вътре в партията....

- Не. Те си бяха достатъчно обтегнати. Видя се кристално ясно на Националния съвет, който подреди листата за евровота. Така наречената вътрешна опозиция иска бърза писта към властта, а Нинова им пречи. Просто използват всяка възможност, за да реализират екзистенциалната си мечта за коалиция с ГЕРБ. Партия, ценности, принципи, морални категории  изглеждат като неща, които не са водещи.  Важното е, че младите депутати и активисти подкрепят Нинова. Бъдещето е тяхно, а втръсналите до болка стари муцуни, които се търкалят с десетилетия из публичното пространство, имат нулев съзидателен потенциал за политиката и държавата. 

- Нинова иска преки избори за лидер, но вътрешната опозиция се възпротивява с основния аргумент, че такива още не са провеждани в партията и че ще „замажат“ проблемите?

- Е, ако членовете на една партия не са партията в чист вид, тогава тези, които го твърдят, трябва да я напуснат със скоростта на бързия влак. Няма по-демократичен механизъм от прекия избор в една организация. Аргументите може да са други, но този със замазване на проблемите ми звучи като интелектуална импотентност. И е обида за членската маса. Явно има страх, защото инструментът на прекия избор ще ограничи силно политическото им брокерство .Това, което се опитва да направи тя, е  вътрешна миниреформация. Историята е показала, че подобни процеси са свързани с тежки колизии.

- Освен Нинова виждате ли друга личност, която може да я конкурира за лидерското място?

- Няма такава – нито биографично, нито като подготвеност, нито като резултати, нито като претенция. Нито и като визия, като енергия дори. Отделен въпрос е, че вътрешната опозиция е изключително хетерогенна, с тежки наслагвания през годините и няма как да излъчи едно лице, което да я представлява. Приличат ми на едни деструктивни герои, чийто потенциал е единствено за някой компромат, някоя завера, някое интервю тип „плюнка“, но оттам нататък няма нищо смислено, което да родят. Между другото колкото повече ги хвали и подкрепя Борисов, толкова по-нелепо изглеждат.   

- Една интересна тенденция се получи след тези избори – не подкрепям никого и независимите събират голям процент. Какъв е изводът ви от нея?

- Един-единствен – в обществото трескаво се търсят политически алтернативи. На политическия пазар има глад за нещо ново, за освежаване. Виждате, че един честен човек като Минчо Христов успя да удари в земята като резултат цели две управляващи партии, визирам "Атака" и НФСБ, барабар с всичките им ресурси, вицепремиери и министри, телевизии, структури и т.н. Тоест има потенциал за пробив в държавата, за заобикаляне на официалните комуникационни канали, за нискобюджетна кампания в интернет.

- ДПС отново пращат други кандидати, а не спечелилите първите две позиции – Карадайъ и Делян Пеевски...

- Да, очевидно двамата имат ролята на стимуланти за партийните структури и изборния процес, без пряк интерес към работа в Европейския парламент. ДПС си има своя вътрешна логика и начин на функциониране, който е далече от публичността. Това остава най-непрозрачната партия в партийната система.

- ДПС ли ще е отново балансьорът в управлението?

- Не, те са част от управляващата коалиция. Отхвърлянето на президентското вето три дни след евровота, спасяването на кворума през целия месец май, избирането на Порожанов за министър, а и закъснялата му оставка са най-пресните доказателства. Балансьорът е Борисов, а плеядата около ГЕРБ се състои от "Обединените патриоти", ДПС и Марешки на повикване. ДПС е крепител на това правителство и единствено вербална опозиция на някакви виртуални националисти, които Карадайъ две години гони от правителството. Трябва да засилят говоренето едни против други, иначе съвсем ще лъснат за електоратите си.

- Идват отново избори – местни? Какви са вашите прогнози за тях?

- Първо, вече сме в кампания. Тази от евровота преля към местния. Видя се, че скандалите със строителството в София и Варна бяха интегрална част от полемиката за европейските избори. Този резултат на ГЕРБ се дължи до голяма степен на мотивацията и усилията на кметовете и общинските им съветници с цел да запазят местата си. Залогът е голям.

Местните власти като цяло се борят за оцеляване в една силно развиваща се антикорупционна парадигма в държавата, която още не е достигнала своя катарзис. Това, че двата избора са толкова близки, буквално около 20 седмици, е сигнал, че може да има съществени размествания. Избирателите често коригират, а не препотвърждават. В контекста на чистката в ГЕРБ, крамолите вътре в БСП, баталиите сред патриотите, разнородният състав на "Демократична България" и загряващите край пистата нови играчи, смятам че изборите ще са напрегнати, ожесточени и непредвидими.