Европа е в устите на всички родни политици през последния месец.

Нормално, ще кажете, предстоят евроизбори след няколко дни. Това обаче, че се говори много за Европа, не означава непременно, че се казва нещо по същество. Което си проличава в предизборните послания на политиците.

А какво да очакваме да ни кажат? Ами да погледнем към Германия, която даваме като пример за всичко, което ни дойде наум. През март т.г. Германската социалдемократическа партия – най-голямата лявоцентристка формация в страната, одобри предизборен манифест, в който призовава за реформи, засягащи всички страни - членки на ЕС, в областта на социалното осигуряване, данъчното облагане и миграционната политика. Ето и основните предложения в документа: въвеждане на минимална надница във всички държави в съюза, фиксирана на 60% от средната работна заплата за съответната страна; хармонизация на ставките за корпоративно облагане и въвеждане на европейски данък върху финансовите трансакции; нова система за разпределение на бежанците и премахване на граничния контрол в рамките на Шенгенската зона; съкращаване на еврофондовете за онези страни, които ограничават върховенството на закона; създаване на поста външен министър на ЕС, както и на общо представителство на съюза в Съвета за сигурност на ООН, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Ето това е истинска платформа на партия, участваща в евроизбори. Кратко, ясно и много конкретно са изразени виждания, които пряко се отнасят до бъдещето на Стария континент и начина, по който немските социалдемократи си го представят. Разбира се, християндемократите също имат своя програма, която отразява тяхното гледище за развитието на Европа. И „Република, напред!" – партията на френския президент Еманюел Макрон, разполага с подобна задълбочено разработена визия.

Да, трудно можем да си представим, че родните политици биха могли да задават ориентирите на Европа, както правят това западните им колеги (макар че могат да се поучат от централноевропейските държави, чието единодействие усилва гласа им в европейските дела). Когато обаче французи и германци замислят мащабни промени, които биха засегнали всички европейски граждани, най-малкото, което нашите партии могат и трябва да направят, е да коментират подобни инициативи пред своите избиратели. Къде стоят нашите политици по темата за общоевропейска минимална надница например? Съгласни ли са да се изравнят данъчните ставки за бизнеса? Биха ли приели да ни орежат европейските пари, ако Брюксел реши, че нарушаваме стандартите за правова държава? Отговори на тези въпроси и много други, поставени в чужди предизборни програми, са абсолютно необходими, защото на българските претенденти за Европарламента така или иначе ще им се наложи да вземат отношение по тях през следващите години. Мълчанието в този случай е просто нечестно спрямо българските граждани.

Ако има еврокандидати у нас, които говорят по тези теми обаче, едва ли някой въобще ги чува.

Прекалено силен е грохотът на пропагандната лавина, която с чисто вътрешнополитическа употреба залива избирателите вече месеци наред. Кандидатите на ГЕРБ например подходиха в традицията, въведена от техния партиен бос Бойко Борисов, и тръгнаха да агитират из страната, въоръжени със съмнителни статистики, демонстриращи според тях възхода на България. „Защитихме рекорден европейски бюджет за България в размер на 18 млрд. лв. Този бюджет е израз на доверието, което България и премиерът Борисов имат в Европа", похвали се водачът на герберската листа Мария Габриел. Внушително число, не ще и дума, същински медиен куршум! Какво стои зад него – проекти, съфинансиране или нещо друго, това Габриел предпочита да не коментира. Да не говорим, че някои директно си приписват лична заслуга за онези неясни милиарди. „Андрей Новаков беше този, който утвърди 18 милиарда лева за България в следващия програмен период от европейските средства", твърдеше кметицата на Перник Вяра Церовска за младия претендент Новаков. И объркването става пълно. Кой, как, откъде и за какво - изобщо не се разбира. На избирателите само се казва, че ГЕРБ им осигурявал големи европейски пари.

Всъщност повече от това на управляващите изобщо не им трябва.

Разбира се, да не забравяме, че всичко опира до спечелването на нескончаемата пропагандна война с БСП. „Хората, които днес ви говорят, че живеем зле, ви оставиха на купони за храна и на режим на тока, фалираха шестнайсет банки за три месеца. Загърбете великодушието и щедростта си и не вярвайте на лъжите на тези хора", зовеше избирателите споменатият Новаков. Лозунгът за борбата срещу „връщането на комунистите" се ползва широко и от другите кандидати на ГЕРБ. „Нека на 26 май да предотвратим нашето отечество да попадне в ръцете на бившите комунисти и на жената с болни амбиции за власт и премиерски пост“, разгорещено агитираше Андрей Ковачев срещу лидера на социалистите, сякаш ни предстоят избори за Народно събрание, а не за Европейски парламент. Съвсем директни в това отношение са седесарите – поредните десни колаборационисти на ГЕРБ, според които чрез евроизборите социалистите „ще опитат да свалят от власт правителството и да разкарат демократите от политическия живот". Затова и целта на вота според сините се свежда до това да се „развали сценарият" на БСП.

Разлика в предизборната реторика на ГЕРБ и БСП обаче няма – и двете политически сили схващат евроизборите като схватка за властта. Социалистите въобще не го крият, а дори наблягат непрекъснато на това. „Европейските избори имат два залога – национален и европейски. По-важен е националният, тъй като победа на „БСП за България“ на тези избори означава нова политическа ситуация в България и прелюдия към предсрочни парламентарни избори“, обясни Иво Христов – „президентският" кандидат в соцлистата. По думите му „българският дневен ред е по-различен от европейския", тъй като „имаме да решаваме фундаментални национални въпроси - като правовата държава, законността, борбата с корупцията". Хубаво, но когато европейският дневен ред, поставен от чужди държави и политически сили, ни дойде до главите, тогава какво правим?

Като ГЕРБ, социалистите също ползват големи числа. Някои, за да плашат хората – като твърдението, че ГЕРБ крадяли по 11 млрд. евро на година (как изчислиха размера на грабежа, само те си знаят). Други, за да ги подтикнат да подкрепят кандидатите им – като ангажимента на Корнелия Нинова да отпуска по 6400 лв. еднократна помощ за второ или трето дете на работещи родители. Още дори не се очертават предсрочни парламентарни избори на хоризонта, а водачът на БСП вече обещава на кого колко ще раздаде, когато започне да управлява държавата! Поне да си беше дала труда да обясни какво пише във „Визия за Европа", която размахва като програмен документ за вота. Чухме, че има такова животно, но нищо повече.

За ДПС няма нужда дори да говорим – за движението изборите винаги опират до укрепването на собствените му позиции. Евровотът не прави изключение. „Имаме нужда от силно ДПС, на местно ниво, национално ниво и в ЕП. Когато правата и свободите се нарушават в България, имаме нужда от по-висока трибуна. Тази в Брюксел и Страсбург", обяви партийният кандидат Илхан Кючук. Другото е станалата типична реторика срещу национализма и ксенофобията, която звучи доста съмнително, когато си спомним, че през 2017 г. движението номинира за кандидат-депутати бившите атакисти Слави Бинев и Камен Петков.

Не съумя да навлезе същински във важните детайли на европейския дневен ред и дясното обединение „Демократична България". Вместо това се повлече по тона на кампанията, както го зададоха ГЕРБ и БСП. „Битката на 26 май не е за един-двама или трима от нашата листа в Брюксел. Целта е да заявим ясно, че има алтернатива на двуполюсния модел, който двете БКП-та – ГЕРБ и БСП, разиграват с посредничеството на ДПС", каза съпредседателят на коалицията Христо Иванов. А водачът на листата Радан Кънев обяви: „Тръгваме на избори, за да спечелим един ден властта в България и да покажем, че има друг начин на управление". Че искат властта, това е ясно; че могат да управляват различно – по-скоро доказаха противното, докато работеха заедно с Борисов във втория му кабинет.

Всички отдавна разбрахме, че европейските избори ще преминат под сянката на националната политика. Така е в цяла Европа и нямаше как България да направи изключение. Разликата е, че в другите страни партиите държат сметка, че ЕС се променя, и се опитват да участват в този процес. А нашите се дърлят за властта и не обръщат внимание какво става около нас и какво може да ни се случи. И после се стряскаме, когато изненадващо ни връхлитат промени като пакета „Мобилност", и се чудим и маем как да се оправим. А няма никакво съмнение – много подобни изненади тепърва предстоят и ние отново няма да сме готови да ги посрещнем.