Изданието с анализ върху речта на председателя на ЕК за състоянието на ЕС

В първата си реч за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изложи амбициозни планове за всичко - от общественото здраве и борбата срещу пандемията до изменението на климата, правата на човека и миграцията. Това пише Р. Даниел Келемен, който е професор по политически науки и право в университета Рутгерс, за европейското издание на Politico, цитирано от Евроком.

Но въпреки всичките силни страни, нейната първа реч беше изключително слаба по отношение на една от най-належащите заплахи, пред които е изправен ЕС: възходът на все по-автократични правителства в няколко държави-членки на ЕС, най-вече Унгария и Полша.

Въпреки че речта на фон дер Лайен включваше обещание за защита на върховенството на закона, тя нарисува картина, която е тревожно откъсната от реалността.

Тя предположи, че заплахите за върховенството на закона в ЕС са ново предизвикателство или е нещо, което се очертава на хоризонта. Тя похвали годишния „доклад за върховенството на закона“ за всички страни членки, който нейната комисия ще публикува за първи път по-късно този месец, аргументирайки се, че може да служи като „превантивен инструмент за ранно откриване на предизвикателствата и за намиране на решения“.

Тя говори за „отправна точка“, за да „гарантира, че няма отстъпление в това отношение“, сякаш "къщата" вече не е била запалена. Но реалността е, че в някои страни от ЕС се случва сериозно отстъпление от години.

Водещи международни рейтингови органи като V-Dem Institute и Freedom House вече са прекатегоризирали Унгария като първия недемократичен член на ЕС. Други страни като Полша и България се движат бързо, напът да се присъединят към Унгария във формата на хибридния авторитарен режим.

Позоваването на фон дер Лайен на новите доклади за правовата държава като „отправна точка“ е още по-нелепо, когато се има предвид, че дисциплинарните процедури съгласно член 7 от Договора за Европейския съюз относно системни заплахи за върховенството на закона и други основни Ценностите на ЕС бяха започнати срещу Полша и Унгария съответно през 2017 г. и 2018 г.

Тези процедури остават блокирани в Европейския съвет в очакване на значими действия, но фон дер Лайен не ги споменава изобщо. Всъщност тя не успя дори да посочи имената на Унгария, Полша или някоя от другите страни, които преживяват демократично отстъпление и кризи на върховенството на закона.

Речта на фон дер Лайен също предполага, че Комисията под нейно ръководство е твърд защитник на свободата на словото и независимостта на съдебната власт. Но досегашният ѝ опит показва друго.

През първата година от нейния мандат режимът на Виктор Орбан в Унгария продължи репресиите срещу последните остатъци от независими медии и използва пандемията като претекст, за да затегне властта и да накаже опозицията. В Полша управляващата партия „Право и справедливост“ (PiS) засили петгодишното си нападение над независимата съдебна система и открито се противопоставя на решенията на Европейския съд по въпроса. Съдилищата в Холандия и Германия дори блокираха екстрадирането на заподозрени в Полша по европейската заповед за арест, позовавайки се на опасенията, че полските съдилища вече не могат да се считат за независими.

И все пак, дори след подобни събития, комисията на фон дер Лайен не стартира нови процедури за нарушение срещу Унгария по тези въпроси и само една срещу Полша, като същевременно не проявява склонност към ускоряване на съществуващите дела, образувани от предишната Комисия. По същия начин Комисията запази предимно мълчание относно влошаването на ситуацията в България, където десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците на София в ежедневни протести, призоваващи за оставка на правителство, което според тях е заловено от олигархична мафия .

В крайна сметка най-мощният инструмент, който ЕС би могъл да използва за защита на демокрацията и върховенството на закона, би бил по-стабилното свързване на получаването на финансиране от ЕС за зачитане на тези основни ценности. През 2018 г. предишната Комисия предложи регламент, който да предвижда такава „условност на върховенството на закона“, но оттогава тя е блокирана от правителствата в Съвета.

Сега одобрението на бюджета на ЕС и пакета за възстановяване след пандемията, договорени от страните това лято, се задържа в Европейския парламент точно за това. Лидерите на големи партийни групи в Парламента наскоро заявиха , че няма да одобрят бюджета на ЕС, освен ако Съветът не одобри солидна система за обвързване с принципите на правовата държава, основана на предложението на Комисията за 2018 г. Междувременно Полша и Унгария заплашват да блокират бюджета на ЕС и пакета за възстановяване на коронавируса, ако Парламентът и Съветът одобрят механизъм, който да блокира средствата за държави, които нарушават върховенството на закона.

Фон дер Лайен се обърна към това в речта си, казвайки, че „ще гарантираме, че парите от нашия бюджет и NextGenerationEU са защитени срещу всякакъв вид измами, корупция и конфликт на интереси, като това не подлежи на договаряне.

Макар това да звучи като одобрение на позицията на Парламента, то е доста дистанцирано. В крайна сметка бюджетът на ЕС вече е принципно, макар и със сигурност не на практика, защитен срещу измами и корупция. За разлика от тях лидерите в Парламента поставят въпроса много по-силно по отношение на използването на бюджета като инструмент за борба с ерозията на демокрацията.

Докато фон дер Лайен се готвеше да встъпи в длъжност миналата година, тя обеща да предприеме по-малко конфронтационен подход с Унгария и Полша по въпросите на върховенството на закона. Освен едно изключение през юли - когато Комисията изпрати силен сигнал, като спря еврофондове от градове в Полша, които се обявиха за „зони, свободни от LGBTQ“.

Фон дер Лайен е спокойна не само в политиката си, но и в реториката си. През изминалата година, отново в обръщението си към държавата на Съюза - фон дер Лайен не успя публично да признае ерозията на демокрацията и върховенството на закона в някои страни членки. Това отстъпление представлява екзистенциална заплаха за Съюза, но председателят на Комисията не признава, че проблемът съществува.