Посланията на г-н Томислав Дончев, а преди това и на ДПС, за „догонващ Европейския съюз икономически растеж“ - фразеологията на план за възстановяването, на „следващото поколение“ и пр., много приличат на идеите „за качествено нов растеж, за дълбок прелом във всички области“ от 1987 г. или на „на качествено нова степен и всестранното сътрудничество между нашата страна“ и един съюз от 1963 г.

Това пише Красен Станчев за Свободна Европа.

Засега стопанската политика на правителството се оценява от хората и фирмите най вече като намерение. След месец-два тя ще се оценява като резултат. И този резултат ще е предопределен от избора на подхода към предизвикателствата от пролетта на тази година.

Най-важното в този подход беше, първо, вярата, че положението ще се оправи от само себе си и наесен пандемията ще се изпари, и второ, убеждението, че купуването на одобрение от избирателите е стопанска политика.

Това възстанови донякъде доверието в правителството към края на ноември. Но създаде съревнование за компенсации от страна на бюджета, което ще изиграе лоша шега за всички. Защото неимоверно увеличава политическите рискове за години напред.

Основният проблем ще бъде, че хората, фирмите, техните организации, включително политическите партии ще се надяват твърде много, че някой друг ще се погрижи за възстановяването на икономиката и твърде малко ще вярват в себе си.

Стопански растеж и просперитет няма как да възникнат само от благи намерения и финансиране от Европейския съюз или държавния бюджет. Общото политическо настроение е за държавен интервенционизъм в стопанството, споделено от практически всички партии и мнозинството избиратели.

Стопански реалии

По макро- и микроикономически причини, както и по чисто политически причини, подходът е „икономическият растеж е добър за бедните“.

Проблемът е преди всичко политически: засилването на обхвата на социалните политики, залповото увеличение на минималната работна заплата и на държавните проекти в стопанството де факто облагодетелства онези, които имат най-бърз достъп до бюджетен ресурс, включително такъв от Европейския съюз.

Високото равнище на минималната работна заплата спира наема на работна сила особено в регионите със средни заплати под 1 000 лева.

Високото равнище на минималната работна заплата (на 50% от средната за страната) спира наема на работна сила особено в регионите със средни заплати под 1 000 лева. Заетостта на големи групи от населението в най-добрия случай е временна и неформална.

На това отгоре спрямо тях, например спрямо ромите, има и скрита, и пряка дискриминация. Пряката е следствие на омраза, недоверие, неразбиране, липса на политическо представителство и важни политици с анти-ромски позиции.

Скритата е по-важна: кодексът на труда всъщност защитава вече работещите, особено с колективен договор. В България за последните пет години временните трудови договори намаляват с 25%, докато средно за Европейския съюз равнището им е 10 пъти по-високо като дял от заетостта в сравнение с България. В Швейцария и други по-заможни страни тази заетост е до 20 пъти по-висока отколкото в България. Същото е положението и при всички краткосрочни договори. (Между другото точно цената на тези договори, а не размерът на ДДС, е основният проблем в хотелиерството и ресторантьорството.)

Това е проблем не само на ромите, но и на 22% от гражданите на страната и приблизително толкова, които не са осигурени за пенсии и достъп до здравеопазване.

Склерозата в пазара на работна сила е фундаментален проблем. Пенсионното дело и здравеопазването остават хронично недофинансирани. Пенсионерите, както вероятно ще докаже преброяването на населението догодина, ще са 22-23% от населението, а „следващото поколение“ – около 19%. Първите са по-важни при избори, затова и държавното пенсионно осигуряване увеличава разходите си залпово с около 1/5 в сравнение с тази година.

Макроикономически, както напомни наскоро Институтът за икономика и политики на УНСС, потенциалът за растеж на българската икономика отслабва през последните десет години.

За периода 2013-2019 г., за който обикновено и донякъде с основание се говори положително, стопанският ръст е с половината от темпа си от десетилетието преди 2008 г. Ръстът на създаване на работни места е наполовина по-бавен от преди. Недостигът на работна сила е 30-40%. Чуждестранните инвестиции са 1/10 от равнището им преди рецесията от 2009-2010. След 2011 г. производителността на труда расте с 30% по-бавно. През 2020 г. и преводите от чужбина към близки и роднини в България практически се изпариха.

Чисто политически рискове

Хората винаги биха предпочели някой друг да плаща данъците им и задълженията им към кредитори. Тази година подклажда тези очаквания.

"Обединени патриоти" се опитват да улеснят това предпочитание за кредитите чрез прокарване на старата идея (тяхна и на БСП) чрез проектозакон за личния фалит.

В условията на над 10-милиарден мораториум върху обслужването на банкови задължения, чийто срок ще изтече след изборите, няма по-пряк път към банкова криза и ощетяване на добросъвестното мнозинство от клиенти на банковата система.

Опортюнизмът някой друг да плаща данъците е идея на БСП, синдикатите и някои иначе на глед разумни икономисти.

Опортюнизмът някой друг да плаща данъците е идея на БСП, синдикатите и някои иначе на глед разумни икономисти от 2013 г. насам. Нищо чудно, ако тези идеи за отмяна на равния данък получат по-силно разпространение в предизборната кампания.

Освен ромите, политически непредставена е и една група, която според последната статистика наброява 940 хиляди души. Това са т.нар. „самонаети“. Заедно с ромите те са „маргинализираните“, не са дори група, те са част от почти никоя схема за компенсации и дори не могат да се организират да ги поискат.

Иначе 2021 г. ще е типична предизборна година, само с по-засилени от обикновено проблеми с легитимността, управлението на закона, разхлабване на фиска на централно и местно равнище и засилване на ролята на настоящи и бъдещи парламентарни балансьори, например на "Обединени патриоти", ДПС и други.