Диетологът проф. Донка Байкова предупреждава за сериозните здравословни рискове, свързани с консумацията на имитиращи продукти, особено тези с трансмазнини

Консумацията на палмова мазнина в България надхвърля 6 000 тона за първите шест месеца на годината, показват нови данни. Голяма част от тези мазнини се използват в хранителни продукти като банички и храни в ресторантите, където етикетите липсват, а потребителите не знаят какво точно консумират.

Според проучване на „Активни потребители“, 8 от 10 баничарници в страната продават банички, които се рекламират като съдържащи сирене, но в действителност са направени с имитиращи продукти, често съдържащи палмова мазнина. „Средният потребител няма как да ги различи“, споделя Богомил Николов от Асоциацията „Активни потребители“, предаде NOVA.

Проучванията показват, че тази година сме консумирали около 7% повече имитиращи продукти в сравнение с предходни години, въпреки че те все по-рядко се предлагат в супермаркетите. „Истинска е само изварата в повечето банички“, допълва Николов и съветва потребителите да избират такива със съдържание на извара, ако искат да избегнат имитиращите продукти.

Последствията за здравето

Диетологът проф. Донка Байкова предупреждава за сериозните здравословни рискове, свързани с консумацията на имитиращи продукти, особено тези с трансмазнини. Те могат да доведат до възпалителни процеси, които увеличават риска от инфаркти, инсулти и различни видове рак, включително на гърдата и простатата. Също така, тези продукти намаляват имунната устойчивост на организма.

Палмовите мазнини не са ограничени само до млечните продукти. Те често се използват и в олиото, с което се пържат храни в ресторантите, което може да се разпознае по твърдостта на картофите или кашкавала след охлаждане. „След като картофите се охладят, те стават твърди, също както и кашкавалът, който се втвърдява като лоена капка“, обяснява проф. Байкова.

Регулации и проверки

Националният съвет по храните планира да проведе извънредно заседание в средата на месеца, на което ще бъдат обсъдени допълнителни регулации за имитиращите продукти. Според Николов от „Активни потребители“, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) трябва да предприеме по-строги мерки и редовни проверки, за да защити потребителите. Към момента тематични проверки са били извършвани само през януари.

Някои малки предприятия, като пекарната на Валентина Петрова, твърдят, че не използват имитиращи продукти. „Ние работим с истинско сирене, което е натрошено“, обяснява Петрова, но признава, че това оскъпява производството. „Ако поставите две банички – едната с имитиращ продукт, а другата без – разликата в цената ще бъде само 10-20 стотинки. Хората биха избрали по-скъпата, защото не искат имитацията“, коментира Николов.

Според проф. Байкова, здравните последици от употребата на трансмазнини и имитиращи продукти допринасят за високата смъртност от сърдечни заболявания в България, където страната заема едно от челните места в класациите на Световната здравна организация (СЗО).