Почина известният журналист Климент Величков.

"Беше великолепен спортен журналист, беше сладкодумен разказвач на спортни истории, беше щедър приятел и учител на всеки млад колега, беше верен на професията до последния си земен ден. Сбогом, приятелю!" Това написаха в социалните мрежи от Българската асоциация на спортните журналисти.

Климент Величков – един от най-известните ни спортни журналисти навремето в България, идва в Чикаго с настъпването на новото хилядолетие, припомня 24 часа.

Главен и първи редактор на вестник „България” в Чикаго през 2001 г., от 2002-а той оглавява седмичника „България 21 век” , както и спортното издание „Старт БГ”, които имат над 300 издадени броя. Успява да подпомага и издания на колеги, какъвто е случаят с основания в град Финикс, Аризона, „Български Хоризонт”. Последно е зам. главен редактор на вестник „България СЕГА”.

Дните му се измерват единствено с времето „преди отпечатването на броевете и след него.”

Климент, като космополит не се е сдържал на едно място и спокойно може да издаде световен пътеводител.

Бил е на 7 олимпиади като официален представител на българската преса, осем пъти отразявал турнири в Уимбълдън, множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и др. Но това, с което особено се гордее е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис, нищо че се е състезавал по хвърляне на копие за юноши. Даже е почетен гражданин на Обърн, близо до Сиатъл. Лично кметът му го връчва като представител за България в „Игрите на добра воля” през 1990г. Успял е да напише и над 500 журналистически материали, книги и сценарии на спортна тематика докато непрекъснато е пътувал. По негов сценарий има и документални филми. Тук неговите интервюта, разкази и статии сигурно са хиляда. Благодарение на него чикагската преса може да се похвали с живи интервюта, а не препратки от интернет.

Започнал с полиграфическа кариера от техникума, остава завинаги верен на печатарското мастило, независимо, че учи в Спортната Академия, завършва българска филология и тръгва по пътя на журналистиката.

Като първи зам. главен редактор на „Старт” в България и по късно на „Спорт”, продължава традицията на вестника и в Чикаго. Винаги с носталгия си спомня за многотиражника „Старт”, с 600 хиляди почитатели и огромен редакционен екип.

Тук, в Чикаго, за него работното време е 24 часа , търсят го по телефона за какво ли не, но гласът му винаги е бодър сякаш току-що се е събудил след 12 часов сън, а всъщност за сън почти не е останало време, докато пресъздава поредните подвизи на някой успял българин, доближил се до американската мечта или поредните медали и постижения на българските деца зад граница. Винаги позитивен, винаги готов да пише с часове за всеки, който му се обади, стига да е направил крачка напред.

Климент е търсен не само като журналист, но и като редактор. Има издадена книга с журналистически материали, „Български щрихи в американски пейзаж”, но един от колосалните проекти за българската имиграция са трите тома на „Чикаго – българският град” под неговата редакция.

Приведен като Паисий, само че над компютъра, Климент посвети изцяло времето си, пропускайки често закуска или обяд, заспивайки с вечерята от предишния ден. Но така се появи редактирания от него първи том на двуезичното издание от 287 страници на „Чикаго-българският град”. Очакваме неговото перо да продължи да пише и останалите два тома, за да не прекъсва историята на българите в чужбина, а да бъде част от пъзела – България.