Популярният архитект Пламен Кубадински почина на 65-годишна възраст

Това съобщава  "България Днес" , позовавайки се на свои източници. Синът на соцвеличието Пенчо Кубадински си е отишъл след заболяване, но не от коронавирус. Вестта за кончината му умишлено е запазена в тайна от най-близките и роднините му. Те не са искали да се афишира публично за семейната трагедия. Погребението на Кубадински е било в началото на октомври тази година.

Пламен се ражда на 22 февруари 1956 г. в Русе. Завършва архитектура във ВИАС. Първо започва с партийна кариера в БКП като секретар на Ленинския районен комитет в София. След това се ориентира към строителство. Работи в "Главпроект" до неговото закриване, след което основава своя проектантска фирма. Той е съсобственик на "Арх арт" и "Максим 1996", показва справка в Търговския регистър. Пламен Кубадински бе и един от собствениците на ресторант "Кипарис", пред който беше пребит журналистът Огнян Стефанов. Там той бе съдружник с оръжейния бос Младен Мутафчийски.

Пламен става страстен ловец покрай баща си Пенчо, който се слави с някои от най-впечатляващите ловни трофеи у нас. Архитектът от близо 30 години членува в ловната дружинка на село Тополово, Асеновградско. Обожавал лова на пъдпъдъци, яребици и патици. Освен това бил гъбар и рибар, като особено ценен рекорд е уловеният от него костур с тегло 2,700 кг от яз. "Благата вода". Участвал е в проектирането на множество ловни домове, сред които и този в стопанството "Студен кладенец".

През последните години архитект Кубадински работи по проекти, свързани с опазване и популяризиране на културни паметници, много от които тракийски. Той и сестра му Боряна са много близки приятели с Евгения Живкова - дъщерята на Людмила Живкова.

Интересното е, че след смъртта му ловната страст в семейството се предава на неговата дъщеря Мария. Внучката на Пенчо Кубадински е луда по преследването на дивеча. Неслучайно тя наследява пушката на дядо си. "България Днес" научи, че само преди дни Мария е започнала работа за ловно-рибарския съюз като юрист. 37-годишната внучка е завършила право в Софийския университет. Твърди, че се гордее с фамилията си и със своя дядо. Макар да е била само на 11 години, когато членът на Политбюро на БКП умира, тя пази доста спомени с дядо си Пенчо.

"Когато сме ходили на поход с него в гората, ни показваше кои листа стават за ядене и кои не. Ако случайно се изгубиш, по какво да се ориентираш в екстремни ситуации. Аз съм единствената му внучка, много се обичахме", признава Мария Кубадинска.

За ловните подвизи на Пенчо Кубадински се носят легенди. На сафари в Танзания той поваля грамадански лъв. Тогава се стреляло от кола, а партийният лидер бил с още двама водачи. Видели лъвове, стреляли, но не уцелили. Тогава две от животните нападнали джипа. Водачите изпразнили автоматичните пушки, но без никакъв ефект, тъй като били уплашени и ръцете им треперели. В момента, в който лъвът главатар скочил върху джипа, за да разкъса ловците, бай Пенчо го гръмнал. След това трябвало да мият с маркуч задниците на двамата водачи...

Трофеят на Кубадински от вълк, отстрелян през 1980 година в ловно стопанство "Воден", дълго време е световен рекорд. Черепът от дива котка също се счита за рекорд номер 1 на планетата. От благороден елен БКП величието има 5-6 капитални трофея. Често ходи на излети заедно с писателя Емилиян Станев, с когото обичали да ловуват зайци.

"Веднъж бяхме на лов за глигани. Тогава баща ми ходеше с автоматичен браунинг 12-и калибър. Пред нас излезе огромно прасе над 200 килограма. Глиганът тръгна към нас. Баща ми гърмя пет пъти. След всеки изстрел животното падаше, ставаше, гледаше все по-лошо и продължаваше към нас. След петия изстрел беше на 10 метра. Баща ми хвърли пушката и двамата като хукнахме... Намериха глигана след час, ударен с петте патрона. Страшно яко животно. Оттогава баща ми се отказа от тази пушка", разказва приживе най-драматичната си ловна история Пламен Кубадински.

Бай Пенчо учи на стрелба не кого да е, а лично държавния лидер Тодор Живков. За Тато Кубадински е верен съратник, който обаче на последното решаващо заседание на Политбюро се обръща срещу него. Ден-два преди 10 ноември 1989 г. при обсъждането на оставката на Живков гласовете се оказват поравно - четири на четири. Нужен е само един глас, за да падне Живков от власт. Кубадински вдига ръка и Тато възкликва: - "Ясна е работата, прекратявам заседанието, ще си подам оставката!".

Създаването на богати ловни стопанства е делото на живота за Пенчо Кубадински. В края на комунизма печалбата за държавата от ловен туризъм у нас възлиза на 6 милиона долара годишно. Бившият първи секретар на ЦК на БКП умира от рак на панкреаса във ВМА през 1995 година.