Той бе изтъкнат оперен певец, звезда на Народния театър

Напусна ни проф. Павел Герджиков – изтъкнат оперен певец, режисьор и педагог, съобщиха от Министерство на културата. Той бе роден през 1938 г. в гр. Кърджали, а в рода му има известни имена от културната ни сцена. Негова баба е актрисата Кина Герджикова – звезда на Народния театър в началото на XX век и роднина на Петко Славейков. По линия на Герджиковия род е свързан с много интелектуални фамилии – с акад. Николай Райнов и Стефан Гечев. Прадядо му Иван Герджиков е депутат в Първото народно събрание на Източна Румелия.

Павел Герджиков учи оперно пеене при Анна Тодорова и Илия Йосифов. Завършва ДМА (1961) и специализира в Берлин. На 23 години дебютира в Софийската опера. В кариерата си има над 100 роли, сред които са Фигаро в „Сватбата на Фигаро”, Галицки в „Княз Игор”, Папагено във „Вълшебната флейта”, и десетки постановки като режисьор. Пял е в оперните театри в Париж, Виена, Мадрид, Копенхаген и други.

На сцената на Музикалния театър Павел Герджиков е режисьор на оперетите „Великата неизвестна“ от Франц фон Супе, „Граф фон Люксембург“ от Франц Лехар, „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве. През 2015 г. той поставя и последната опера на Моцарт - „Вълшебната флейта“. Носител е на престижни държавни отличия, сред които ордените „Стара планина” и „Св. св. Кирил и Методий”.

Проф. Герджиков преподава актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия близо половин век.

Пред медиите той казва: „Нашата работа не е като в точните науки – изкуството не е уравнение или таблица. Хората са много различни: при някои нещата се лепят като ръкавица към ръката, а при други е по-трудно. При първата среща на актьора с режисьора винаги има опозиция: трябва време, за да повярваш на режисьора, да не му се сърдиш, когато ти прави забележка – той не влага нищо лично, а се опитва да реализира концепцията, която е в главата му. Заедно трябва да тръгнете и да създадете продукта. Големите режисьори оставят актьорите да импровизират. Същото е и с диригентите. Театърът и операта са колективни изкуства: даже и най-гениалната партитура няма никаква стойност, ако стои в чекмедже. Творбата трябва да бъде осъществена на сцена, но кой е отговорен? Актьорите, режисьорите, диригентите, хореографите... И така се случва магията, която няма точно име. Ако имаше прераждане, пак бих се занимавал с това изкуство – един неизчерпаем процес – като вселената и божественото вдъхновение.“