Тъжната новина съобщи Александър Оскар

"С голяма болка споделям тъжната новина за кончината на Анжел Вагенщайн. Имах честта и късмета да познавам и общувам отблизо с Анжел и всяка среща с него бе невероятно изживяване. Блестящ сценарист и писател, Анжел бе преди всичко хуманист и борец за социална справедливост. Еврейската общност в България загуби едно от най-ярките си лица. Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство. Светъл път, Анжел и до нови срещи! Зихроно ливраха!

P.S. Желанието на Анжел е да бъде изпратен в тесен семеен кръг. На 30-тия ден, както повелява еврейската традиция ще организираме събитие в Централната софийска синагога и ще си спомним за Анжел", написа в профила си във Фейсбук д-р Александър Оскар.

Вагенщайн е автор на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Семейството му емигрира във Франция заради левите си убеждения. След амнистия се завръщат в България.

Завършва кинодраматургия в Москва. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те години публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия.

Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.

Носител е на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“.

Романът „Сбогом, Шанхай“ става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004) и е номиниран за Наградата за роман на годината ВИК за 2004 г.и за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин.

Романът „Петокнижие Исаково“ получава Награда „Христо Ботев“ за 1998 г. и Литературната награда Adei Wizo (2010).

Романът „Далеч от Толедо“ получава Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. и Годишната награда „Alberto Benveniste“ за 2003 г.

През 2003 г. Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

Отличен от Министър-председателя на България Пламен Орешарски с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)

По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.