Изборът на български филм за наградите "Оскар" е станал с нарушение на правилата

Това разкри в подкаста "24 ЧАСА от Живота" режисьорът Виктор Божинов.

В началото август той и екипът му оттеглиха филма "Бягство" от националната надпревара за наградата "Оскар". Като изтъкнаха конфликт на интереси в изборната комисия. Финално за български кандидат за "Оскар" бе определен филмът "Майка" на Зорница София.

„В първоначалният състав имаше член от екипа на филма ни, което поставя процедурата под въпрос. По-голямата причина е свързана и с начина, по който се формират подобен тип комисии в националния филмов център. В конкретния случай това се случва в разрез със закона за българската филмова индустрия и процедурата, която доста внимателно е разписана вътре в него. Тя изисква, кандидатът да бъде определен от един експертен орган към Министерството на културата, който се казва „Национален съвет за кино“, той формално не е конституиран официално, защото процедурата се обжалва в съда, но този съвет има излъчен персонален състав. След като законодателят е решил, че процедурата трябва да се извърши по този начин и на този принцип, защото националния съвет за кино предразполага едно по-широко представителство на този избор. Лично аз и продуцентите на филма “Бягство” Галина Тонева и Кирил Кирилов смятаме, че тази комисия трябваше да бъде съставена на този принцип, а не просто директора на Национален филмов център, свободно да избере хора от определен кръг, който той познава или някой ги е предложил и в крайна сметка да вземат съответното решение”, разказва за казусите свързани с избора Виктор Божинов.

Според него има още два важни момента, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Първият е, че едно от изискванията на Академията е филмите, които участват в тази процедура да бъдат разпространени на голям екран до 30 ноември. Което означава, че в едно кино, в един и същи час в продължение на седем последователни дни съответният филм трябва да има прожекции. Оказва се, че 4 или 5 от заглавията от списъка с номинираните филми нямат определена дата за премиера.

“Само два от предложените филми имат дата за премиера. Останалите филми нямат дата. Някак си е странно едно сериозно занимание като филмовото, което изисква доста финанси, физически и човешки усилия, да не се знае месец преди премиера дали въобще ще излезе ли този филм, няма ли да излезе. Другото условие е филмът да бъде поне 50% на език различен от английския, кои от филмите отговарят на това изискване аз не мога да кажа. Въпросът с тази процедура и дали тези филми ще излязат до 30 ноември, вече при взето решение от тази комисия ще станем свидетели на следния факт. Победителят от конкурса ще бъде принуден на сила да произведе седем прожекции в кино, за да отговори на това изискване. Другите филми, които вече са отпаднали, за тях това вече не се касае. Може да звучи малко формално, но когато има едни правила, когато има едни разписани критерии и изисквания, водещото трябва да е това. За съжаление това е процес, който през последните две години в българското кино се случва въпреки някакви правила. Има опит да се поправят недоразуменията, но няма как да се случи това с поредните нарушения на иначе лошо разписания правилник и закон. В същото време отпорът този закон и правилник да се променят е много сериозен, което явно доказва, че българинът обича водата да е мътна, за да може вътре най-добре да се хване рибата ”, категоричен е режисьора.

Въпреки доброто желанието на властта да отдели повече пари за кино има една нормативна база, която кара филмовата индустрия да се изпокара и да не може да ги вземе. “Големият спор е между високо художественото кино и комерсиалното. Смята се, че парите, които отпуска държавата трябва да отиват за високо художественото кино, защото то не може да съществува на комерсиален принцип. Някъде дълбоко в сърцевината на тази теза има истина, но ние трябва да знаем, че по принцип кино в България не може да съществува на комерсиален принцип. Няма нито един български филм, който да може да се финансира без това да доведе до съответни изкривявания в добрия или лошия смисъл. Единственият начин да се финансира българско кино на частен принцип е под някакъв вид спонсорство, което ще рече продуктово позициониране, което превръща филмите в едни големи реклами. Това по някакъв начин отделя смисъла за добра кино история, защото ти трябва да угодиш на съответните хора, които ти помагат. Това е единствената формула, защото у нас не работи закон за меценатството, а киното е скъпо занимание. Тази борба за това Националния филмов център да оценява само филми на режисьори, които са били на някакъв определен списък фестивали, което им дава някакъв страхотен приоритет. Тук е голямата драма и големия конфликт.”

Божинов е категорично против така нареченото попкорн кино да се финансират с държавни средства. Българската аудитория според него има нужда да гледа добри български филми на български език. “Гръбнакът на българското кино трябва да бъде един много професионален мейнстрийм. Само като негова алтернатива могат да се появят високо художествени филми, понятие което е една измишльотина само у нас, но нека да го кажем така, филми, които са с по-специфични творчески търсения, насочени към аудитория, която има нужда от други изразни средства. Никой не отнема и не иска да отнеме правото на такова кино. Смятам, че филм, който събира между 400 и 2000 зрители е категоричен провал, защото какво значи 2000 зрители? Това са три представления в Народния театър. Твърдо вярвам, че има достатъчно културна интелигентна аудитория и тя е достатъчно голяма, за да може средната посещаемост на български филм да бъде от порядъка между 50-60 хиляди зрители и това би трябвало да е средната гледаемост на филма. Все пак закона се казва за българската филмова индустрия, не се казва закон за високо художественото кино. Това е големия спор и както винаги в едната такава система става въпрос при кого да отидат парите и всеки се опитва да си подготви килимчето по този начин, че парите да отидат при точно определен човек. За съжаление в момента регламента, който е създаден спрямо правилника създава възможност от художествена комисия от седем човека един или двама души да определят кои филми да спечелят финансирането, което предизвиква и серията от обжалвания, защото процедурата не е спазена, като хората и начина по който се формира оценката. Тъжно е да се види, как хора, които на пръв поглед изповядват принципни позиции са дълбоко безпринципни в амбицията си да получат финансирането. Мисля си, че докато не се направят едни балансирани правила за всички нещата ще си останат по този начин”, категоричен е Виктор Божинов.