Някои уловки за клиентите, които непрофесионалното око трудно може да хване

За конкретни примери от дейността на Комисията за защита на потребителите пише вестник "БАНКЕРЪ"

Със съдействието на нейния председател Димитър Маргаритов ексклузивно беше предоставена информация за някои уловки за клиентите, които непрофесионалното око трудно може да хване. Когато се четат текстовете от договорите, едва ли някой може да упрекне кредиторите в непрозрачност. Но зад изящните юридически конструкции, често се крият незаконни клаузи, които са сериозна опасност за бъдещите длъжници.

Комисията е установила две неравноправни клаузи в „Общите условия за предоставяне на потребителски кредити“ на „Кеш Адванс България” ЕООД.

В чл.12.4. е посочено, че „Страните се съгласяват, че всички разходи, свързани с действията по събиране на вземанията на Кредитополучателя, включително използването на услугите на дружества за събиране на вземания, разходи свързани с телефонни обаждания за напомняния, писма за напомняне и/или други предприети законни действия, са за сметка на Кредитополучателя. Размерът на разходите по този член се добавя към Общата дължима сума от Кредитополучателя.”

Текстът представлява неравноправна клауза

по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП (настояща точка чл.143, ал.2, т. 20 от ЗЗП), тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.

Посочената клауза противоречи на чл.10а, ал. 2 от Закон за потребителския кредит (ЗПК), според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Дейностите, посочени в разглежданата клауза, във връзка с които дружеството изисква да бъдат заплащани разходи за събиране на вземанията - във вид на телефонни обаждания за напомняния, писма за напомняне и/или други предприети законни действия, са именно такива. Казано по-просто: как кредитодателя ще докаже, че е направил съответните разходи, начислявайки ги на кредитополучателя, особено ако въпросните апели, напомняния и т.н., никога не са стигнали до последния.

Втората неравноправна клауза е в чл.14.3., б. „в” „С приемането на настоящите Общи условия, Кредитополучателят изрично се съгласява, че личните му данни ще се обработват доброволно от Кредитора за целите, посочени в този документ, включително за целите на: (в) директен маркетинг, включително маркетинг на нови услуги, изпращане на непоискани търговски съобщения до Кредитополучателя, за да може Кредиторът да предлага информация и реклами за своите стоки и/или услуги или стоки и/или услуги, предлагани от други търговски дружества за целите на провеждане на запитвания по различни въпроси, анкети и др.”

Клаузата заставя потребителя да даде бланкетно съгласие, че е готов да търпи получаването на непоискани търговски съобщения, от които няма нужда, не проявява интерес към тях и дори не само от него, но и от други търговски дружества, на които Кредитодателя - по една или друга причина ги е предоставил. Сега поне знаете защо пощата ви често е препълнена и почти всяка от сутрините ви започва с непоискано обаждане, свързано с маркетинговото проучване на някой, който го стяга чепика някъде.

Следващият казус е още по завоалиран. КЗП  установява 2 неравноправни клаузи в Договор за потребителски кредит “Екстра“ на „Кредит Инс“ АД.

Във връзка с изпратената от комисията препоръка преди 4 години фирмата представя становище с предложени изменения на клаузите, които КЗП одобрява.

В началото на 2020 г. обаче в комисията постъпва потребителска жалба. При съпоставка на предоставените договори за потребителски кредит „Екстра“ от 2019 г. с тези от 2017 г. се установява, че дружеството е отстранило забележките само за пред контролния орган.

Първата от неравноправните клаузи и предложените през 2017 г. от дружеството промени, които реално не са извършени, са в в чл.5.: „Кредитът може да бъде многократно рефинансиран при условията на настоящия договор и след изричното писмено съгласие на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, като в случай на рефинансиране на целия кредит или на част от него страните могат да уговорят заплащане на дължимата за периода лихва и продължаване на срока на договора за нов период дълъг колкото първоначалния такъв. В тези случаи КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване касае лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.”

Текстът нарушава чл.32, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/: „Потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случай той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.”

Другата неравноправна клауза е в чл.6.: „КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски съгласно приложения към настоящия договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главница, „такса гарант” и разноски.”

Текстът представлява неравноправна клауза, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

След прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем, дори това да е по вина на потребителя, изискуема става само главницата по отпуснатия кредит. Договорената възнаградителна лихва е цената, която потребителят заплаща на кредитора за ползването на отпуснатия му кредит за определен период от време.

Основното задължение на Кредитора по Договора за кредит е да предостави в собственост на Кредитополучателя определена сума за определен срок, а основното задължение на Кредитополучателя е да я върне в уговорения срок, заедно с договореното възнаграждение на Кредитора за предоставяне на средствата под формата на лихва. Уговорената лихва е възнаграждението на Кредитора за предоставяне на заемната сума,за периода на действие на целия договор. Необосновано е потребителят да бъде задължен при предсрочна изискуемост да върне на Кредитора всички начислени или подлежащи на начисляване до крайната дата на издължаване на кредита лихви, тъй като същите ще бъдат дължими само при условие, че потребителят използва заемната сума за целия период на действие на договора. Лихвата следва да бъде дължима до момента на погасяване на задълженията на Кредитополучателя, но не и за един бъдещ период.

В случай, че Договорът за кредит стане предсрочно изискуем, потребителят не дължи възнаграждение на търговеца за периода от време, през който няма да ползва отпуснатия кредит. Т.е. възнаграждение в размер на договорения лихвен процент се дължи само до датата, на която договорът е прекратен. След тази дата за потребителят възниква задължение да върне остатъкът от главницата, а в случай на забава клиентът вече дължи обезщетение за забавено изпълнение, а не възнаграждение за неизползвана услуга по прекратения договор. При това обезщетението за забава се дължи до момента на реално изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, а не за целия срок на прекратения договор.

Изложените аргументи показват, че текстът на чл.6. от договора неправомерно вменява в тежест на потребителя заплащането на всички начислени или подлежащи на начисляване до крайната дата на издължаване на кредита лихви и то в случай на предсрочно прекратяване на Договора за кредит.

От момента, в който настъпи предсрочното прекратяване, сумите, представляващи възнаградителни лихви и разходи по заема за бъдещ период (съставляващи частта от месечните погасителни вноски над главницата), придобиват характер на вземане с качествена определеност на обезщетение с предварително определен в Договора за кредит размер.

Т.е. лихвите и разходите, включени в погасителния план, след датата на която настъпва прекратяването на договора, вече нямат характер на възнаграждение по Договора за кредит, а придобиват характер на НЕУСТОЙКА. Потребителите следва да заплащат на търговеца единствено дължимите лихви до момента на плащане под формата на неустойка, а не уговорените за целия срок на договора лихви