Още от началото на тази седмица Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проверява за остатъци от пестициди плодовете и зеленчуци, внесени от страните от ЕС, пише Стандарт

 Продукцията се проверява от инспектори на контролния орган, взема се проба за лабораторно изследване, камионът се запечатва от проверяващите и си продължава по пътя. Целта е една - да се подсигури на българина качествен и безопасен плод и зеленчук, с който да храни семейството си.

Сама по себе си тази информация навярно не би предизвикала широк обществен интерес, защото е само още една мярка в полза на това контролният орган да си свърши работата, ако срещу заповедта не бяха скочили в един глас българските търговци на плодове и зеленчуци, влизащи от ЕС. Донякъде очаквано и подкрепено с изопачени твърдения защо, те все пак се разбунтуваха.

От друга страна, в подкрепа на заповедта и в полза на това изследването на вносната стока да продължи дори след срока на действие на заповедта се обявиха в декларация производители на българска продукция, подписана от Съюз на Дунавските Овощари, Добруджански Овощарски Съюз Българска Асоциация на Производителите на Оранжерийни продукти, Национален Съюз на Градинарите в България, Съюз на Овощарите в България и Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.

Търговци сипят обвинения на килограм, по-бързо отколкото си продават доматите на пазара. Обвиняват контролния орган, че им "събира такса за внос" (имайки предвид стойността на изследването), че продукцията им е забавена със седмица, и че се разваляла в камиона, докато чакат резултат от анализа.

Бизнесът не казва обаче, че има избор как да докаже пред контролния орган качеството на стоките, които е внесъл за българския потребител. Единият вариант е инспекторите на Агенцията, които вече са разположени на граничните пунктове да извършат проверката и да вземат проби от плодовете и зеленчуците, след което да ги изпратят в двете акредитирани и определено за официален контрол лаборатории в София и Пловдив. Нещо повече, търговците могат сами да занесат или изпратят взетите по надлежен ред проби, ако преценят, че това е по-удобно за тях и, че ще получат резултатите си по-бързо.

Другата възможност е операторът да докаже пред БАБХ, а и пред клиентите си, че продукцията му е чиста, с протокол за лабораторно изследване за остатъци от пестициди в акредитирана лаборатория за официален контрол в ЕС, без да се прави ново изпитване у нас. Голяма част от вносителите твърдят, че разполагат с такива протоколи. Тяхната продукция продължава по пътя си към местоназначението, защото протоколът важи за цялата европейска общност.

Е, къде е проблемът на вносителите тогава? Нима не е нормално и логично бизнесът да разполага с документ, независимо дали е издаден в Гърция или в България, който доказва, че на потребителя се предлага безопасна храна? Та, нали за това е борбата, всички ние да се храним с качествена храна на добра цена.

Няма нищо необичайно и притеснително в това контролният орган да иска да си свърши работата по най-добрия начин. Би било потресаващо обратното. Още повече, че тази практика вече работи при плодовете и зеленчуците, внос от трети страни и търгувани на българския пазар. Удобно никой не каза, че това се прилага и за нашите плодове и зеленчуци, родно производство. Мярката не е дискриминационна. Тя е в защита интереса на потребителя. Защото всеки български гражданин пазарува от близкия или големия магазин, от пазара, и иска за парите си да получи качествена и безопасна храна. Явно това цели и новата заповед на БАБХ.

А, да, нейно величество цената. Вносителите са недоволни и от стойността на изследването - 420 лева, определена от лабораториите. Същата цена заплащат и вносителите от трети страни, както и българските производители. Тя, тази цена, за един камион с плодове и зеленчуци, щяла до оскъпи продукцията за крайния потребител. С колко - никой не каза. Тонове стока се изследват срещу 420 лева. Цена, срещу която се гарантира качеството на храната на потребителя. Интересно колко ли струва изследването в Гърция, например. Търговците информират – около 200 евро, като по-често се изследва по-малък обхват от вещества. Всъщност такава е цената в акредитираните лаборатории, чийто протоколи се признават в целия ЕС.

Запитването ни в двете лаборатории показва, че резултатите от пробите излизат между 24 часа и 3 дни. Лабораторията в Пловдив предлага експресна заявка, срещу заплащане, а бизнес операторът получава резултата до 24 часа след постъпване на пробата. Твърдението, че стоката стои със седмици в камион мирише не на развалени череши, а на спекулация.

А най-важният в този словесен спор е клиентът. Същият този потребител, който има право на избор – дали да купи, или не. Да предпочете вносното или българското. Евтиното или по-скъпото. Но в основата на този предоставен избор следва да стои гаранцията, че към каквото и да посегне на щанда, то е безопасно и качествено. Гаранция, която е отговорност не само на контролния орган, но на първо място на бизнес операторите.