Обща е оценката на съюзниците, че присъствието на НАТО в Черноморския регион трябва да бъде подсилено.

Алиансът е готов да защити всяка една от страните членки. Държавите членки на НАТО демонстрираха единство в оценката си на рисковете и заплахите в актуалната среда на сигурност и в начините за тяхното преодоляване. Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който обобщи резултатите от форума във Варшава. Миграцията, тероризмът, заплахите и рисковете от Изток, включително милитаризацията на Кримския полуостров и нарушеният баланс в Черноморския регион, бяха акцент по време на срещата на най-високо равнище на Алианса в полската столица, предадоха от прессекретариата на държавния глава.

До октомври НАТО ще разработи предложение до страните членки от Черноморския басейн по отношение на предното присъствие на Алианса в региона, обяви Плевнелиев. Предложението трябва да адресира притесненията на страни членки, свързани с нарушения баланс в средата на сигурност след анексирането на Крим от Руската федерация. "Не става въпрос за двустранни или тристранни инициативи, а за открити за всички държави членки инициативи под егидата на НАТО за съвместна подготовка и учения, за координация и за съгласуване на действията. В никакъв случай не става дума за каквито и да било флотилии. Такива няма, няма и да има", подчерта Плевнелиев.

Държавният глава беше категоричен, че всяка инициатива за гарантиране на сигурността и по-добрата координация на страните членки на НАТО в региона е възможна единствено под егидата на Алианса и ще бъде открита за участие на всички съюзници. Президентът припомни, че България вече е заявила готовност да участва с до 400 военнослужещи в многонационална бригада в Румъния на ротационен принцип за провеждане на учения и за подобряване на координацията между партньорите от Алианса. "Това не е двустранна инициатива и не означава постоянно дислоциране на български военнослужещи в Румъния", подчерта той. Многонационалната бригада в Румъния ще бъде сформирана на същия принцип, приложен при сформирането на четири многонационални батальона на ротационен принцип в Прибалтийските държави и в Полша, обясни още той. Решението за разполагането на формированията с между 800 и 1000 военнослужещи, беше утвърдено от лидерите на срещата във Варшава.

Президентът определи като голям успех на българската външна политика решението за присъединяването на Черна гора към НАТО. България беше сред първите, които ратифицираха присъединителния протокол. "В стратегически план държавите от Западните Балкани трябва да се присъединят към евроатлантическото семейство. Единствено двигателят на европейската и евроатлантическата интеграция може да допринесе за мира и стабилността в региона и присъединяването на Черна гора към НАТО е една голяма крачка напред", заяви държавният глава. "Заявката на Алианса, че ще продължи политиката на отворени врати е най-силната гаранция за мир и за стабилност на Балканите", смята той.

Като друг голям успех от Срещата на върха във Варшава Плевнелиев открои подписването на Съвместната декларация за партньорство между НАТО и ЕС, която поставя на ново равнище отношенията между двете организации. ЕС и НАТО са изправени пред сходни предизвикателства и ще подсилят съвместния си капацитет и координация за справяне с тях. Сътрудничеството включва ранно идентифициране и анализ на хибридните заплахи, по-добър обмен на разузнавателна и на друга информация, както и засилено партньорство в сферата на киберсиурността. НАТО е готова да предостави допълнителен принос за справяне с предизвикателствата пред ЕС, свързани със засиления миграционен натиск и за борба с мрежите за трафик на хора. Лидерите от НАТО обявиха киберпространството като ново поле на активност на отбранителните дейности на съюзниците от Алианса, равноправно на действията по въздух, море и земя.

"България ще трябва да ускори приемането на Стратегията си за киберотбрана, да надгради киберсигурността на своите институции и това трябва да се случи координирано и с ЕС, като партньор в рамките на съвместната работа с НАТО в сферата на киберзащитата", посочи Плевнелиев, който припомни и кибератаките срещу българските институции по време на изборите и националния референдум през октомври 2015 година. НАТО ще засили подкрепата си за антитерористичната коалиция в борбата срещу ДАЕШ, като ще осигури и въздушна платформа за радиолокационно наблюдение в подкрепа на съюзническите сили, обяви Плевнелиев. Партньорите също така ще засилят обмена на информация и сътрудничеството със страните в конфликтните региони в Близкия изток и в Северна Африка. България ще продължи участието си в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа" до края на 2016 г. и след това. Страната ни отчита както напредъка, така и оставащите предизвикателствата пред партньорите в мисията.

"Оставаме в Афганистан, за да помогнем на демократично избраните власти и Афганистанските сили за сигурност, за да им помогнем да се научат как да преодолеят предизвикателствата", заяви Плевнелиев. Във втория ден на Срещата на върха на НАТО във Варшава президентът Росен Плевнелиев направи изказване пред лидерите в рамките на втората сесия на Северноатлантическия съвет. Лидерите от Алианса обсъдиха също така взаимодействието с партньорските държави Украйна, Грузия и Молдова. Беше утвърден и Пакетът за всеобхватно подпомагане на Украйна. „Нека останем единни в позицията си, че сигурността на България е гарантирана единствено в рамките на този най-силен съюз на демократични държави. България е горд член на този съюз и извън него за страната ни не няма никакви гаранции за сигурност", апелира още държавният глава във Варшава.