Историкът коментира значението на събитията от 1944 година

80 години след Деветосептемврийския преврат неговото влияние все още е осезаемо в България. За по-голямата част от обществото тази дата е изгубила своето значение и се е превърнала в забравен спомен. Това обаче е грешка, тъй като събития като 9 септември 1944 г. трябва да останат в историческата памет, подчертава историкът проф. Пламен Павлов предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус".

Според него голямата дата всъщност е 5 септември, когато Съветският съюз обявява война на България, въпреки че страната вече е управлявана от демократично правителство, което е обявило война на Германия. Той пояснява, че българските войски не са оказали съпротива на Червената армия, което е довело до окупацията на страната. Според проф. Павлов превратът на 9 септември е просто официализация на решения, взети много по-рано. Той обаче отбелязва, че вината не лежи само върху Съветския съюз, а и върху западните съюзници, които по геополитически съображения са позволили България да попадне в съветската зона на влияние.

По време на политическата нестабилност в България правителствата се сменят често, като през 1944 г. правителството на Иван Багрянов е на власт само три месеца. Проф. Павлов описва Багрянов като демократ, близък до земеделските кръгове, и отбелязва, че неговото правителство е безпартийно. Превратът от 9 септември, извършен под диктата на Съветския съюз, поставя началото на радикални промени. Министърът на войната Иван Маринов, свързан с комунистите, играе ключова роля в тези събития.

Проф. Павлов обръща внимание и на жертвите на съветската окупация, които се оценяват на около 120 души, жертви на мародерство, изнасилвания и други престъпления. Съветските войски достигат до 300 000 души, а по-късно числеността им се редуцира до 90 000. Тежестта на издръжката на тези войски пада върху българския бюджет, като около половината от тогавашните средства на държавата се изразходват за тях.

Проф. Павлов отбелязва, че след окупацията започва комунистически терор, който води до убийствата на хиляди българи, включително чрез Народния съд. Според него тази жестока дата не трябва да се възвеличава, както все още правят някои политически сили в страната.

Историкът твърди, че в България няма истински фашизъм преди 9 септември 1944 г. Ако съществува форма на фашизъм, то това е „червеният фашизъм“, наложен след преврата. Павлов изразява разочарование, че въпреки осъждането на комунизма преди повече от 20 години, някои все още празнуват тази дата.

В заключение, проф. Павлов подчертава, че по-голямата част от българското общество отдавна е осъзнала последствията от събитията на 9 септември и е време политическите сили да скъсат с идеологическото наследство на тоталитаризма.