Пещерняците от Русе, както и техните колеги от цялата страна тъгуват – шест дни след пожара на ул.“Бозвели“ най-после бе открито тялото на загиналия в пламъците спелеолог Камен Димчев.

То е било намерено днес по обед, когато е започнало разрушаването на къщата. Мъжът е бил в стаята си, затрупан под огромна купчина отломки, в близост до печката. Най-вероятно се е опитал сам да загаси огъня, но е намерил смъртта си. В разчистването днес участваха и колеги на Камен от спелеоклуба в Русе, които трудно приемат тежката загуба, пише Русе Медиа.

За пещерняците името на Камен Димчев е добре известно, особено сред по-възрастното поколение. В Русе няма любител на пещерите, който да не го е познавал. Изключително силни са думите, с които говори за него известният русенски пещерняк Теодор Кисимов.

„Това е човекът, чийто осмислен живот е неразривно свързан с изследването на пещерите в България и по света. Той беше( трудно ми е да го напиша в минало време) от онези хора, които помнят много добре детайли за отделни прониквания и пещери. Можеше да ти опише какво следва след поредния разклон или завой в пещера, в която е бил за последно преди 20-30 г. Отдаден изцяло на откриването на нови пещери и части в пещери, не спираше да дава максимума от себе си на тази кауза. И често рискуваше повече, отколкото трябваше според заобикалящите го в преследване на своите мечти.

Преди няколко години, бидейки вече в надпенсионна възраст, на която повечето му набори пазят пейката пред къщата си, Камен заведе двама курсисти до дъното на най-дълбоката българска пропаст Райчова дупка. И понеже за него това да се разходиш до дъното не е смислено дело, се напъха още по-надолу в опит да премине отвъд известното. Нещо, което е правил цял живот в пещерите. Откривал е нови такива и ги е картирал. Един съвременен български подземен Колумб! Е, в историята с Райчова дупка малко беше надценил силите си, които не бяха същите както на младини. Остава заклещен там в продължение на 4-5 часа, докато курсистите, с които е в пещерата, успеят да излязат и да повикат помощ. „Спасителите“ му го намират в отлично състояние на духа, макар и силно отпаднал. След като му помагат да се отклещи, излиза сам от пещерата. Така и не отдава голямо значение на случката- като добре съзнава, че това е част от играта, която играе цял живот.

Няколко дни преди пожара бяхме заедно в далеч навътре в нашата Орлова чука. Камен беше завел хора да разширяват с копаене големият тесняк. Разхождайки се в пещерата, стигнах до тях и предложих да спрат копаенето за деня. На моето предложение да си тръгваме Камен ми показа до къде са планирали да изкопаят, преди да си тръгнат. За мен не остана друга алтернатива, освен да остана да копая заедно с тях. Изкопахме нормата и удовлетворени си тръгнахме.

Камен за възрастта си (70+ години) и с тесла в ръка на излизане през тесняците се движеше със скоростта на младежите. Тази негова отлична физическа форма силно ме зарадва, защото след случката в Райчова дупка смятах, че трябва да го пазим от самия него. За съжаление от пожара нямаше как да го опазим.

За мен Камен беше живата пещерна енциклопедия на нашия пещерен клуб „Приста“- Русе. Губейки Камен ние загубихме една цяла епоха, един дух и един страхотен пример“.