Учените са открили 30 основни градивни блока на ДНК, които съществуват при всички пеперуди и молци

Пеперудите и молците имат общи фрагменти от ДНК, датиращи отпреди повече от 200 милиона години, показват нови изследвания, цитирани от електронното издание Юрикалърт и БТА.

Учени от университетите в Ексетър (Великобритания), Любек (Германия) и Ивате (Япония) са разработили инструмент за сравняване на хромозомите - ДНК молекули, на различни пеперуди и молци.

Те откриват блокове от хромозоми, които съществуват при всички видове молци и пеперуди, а също и при ручейниците (Trichoptera) - водни крилати насекоми, подобни на нощните пеперуди. Те са имали общ прародител с молците и пеперудите преди около 230 милиона години.

Молците и пеперудите (наричани общо Lepidoptera) имат много различен брой хромозоми - от 30 до 300, но резултатите от изследването дават доказателства за общи ДНК фрагменти назад във времето.

"ДНК се състои от отделни частици или хромозоми, които представляват основните единици на наследството", обяснява професор Ричард Френч - Констант от Центъра по екология и опазване на околната среда към университета на Ексетър. "Ако гените се намират на една и съща "нишка" или хромозома, те се унаследяват заедно и следователно са свързани".

Животните и растенията имат много различен брой хромозоми, така че не може лесно да се определи кои хромозоми с кои са свързани.

"Това се превръща в сериозен проблем, когато броят на хромозомите варира в широки граници - както е при Lepidoptera. Разработихме проста техника, която разглежда сходството на блоковете от гени във всяка хромозома и получаваме дава вярна представа за това как те се променят при еволюцията на различните видове", допълва професорът.

Учените са открили 30 основни градивни блока на ДНК, които съществуват при всички пеперуди и молци, като водят началото си от вида ручейници (Trichoptera).

Пеперудите често се разглеждат като ключов индикатор за опазване на околната среда, а много видове по света намаляват поради човешката дейност.

Данните от проучването са публикувани в изданието "Г3: Гени, геноми, генетика".