Пенсионирани машинисти спасяват графика в БДЖ
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 6
По 15 локомотива не стигат дневно за пътническите влакове
Пенсионирани машинисти спасяват графика на БДЖ и в скоро време може да няма кой да кара влаковете у нас, алармират от синдикалните организации в превозвача.
„Сигурно 15-20% от машинистите в БДЖ са пенсионери“, каза Петър Бунев, председател на синдиката към КНСБ, цитиран от вестник „Сега“.
„Изобщо проблемът с кадрите е тежък. Машинистите са много малко. Има доста незаети места и няма кой да работи. Едвам се връзва графикът, трупа се много извънреден труд. Младите не искат да идват за 1000 лв. за тежка работа. Машинистите ни са на средна възраст около и над 50 години. Ако не са пенсионерите вече да сме спрели. Заради категорията труд те са по-млади пенсионери, иначе на 65 години кой ще дойде да кара влак“, поясни той.
Според Зоринчо Йорданов, от Националния железничарски синдикат към „Подкрепа“, проблемът е от години. „Машинистите са дефицитни от много дълго време. Част от тях в момента са пенсионери и продължават да работят. Няма желаещи за тази професия. Заплащането не е атрактивно, а рискът в работата е голям. Основната заплата за начинаещ и опитен машинист е еднаква, а разликата идва от доплащането за прослужено време, по 1 на сто на година стаж. Останалите надбавки за нощен труд и изминатите километри са еднакви. В другите страни от ЕС заплатите за машинистите са в пъти по-големи. Сега обучението става само през центровете за квалификация на БДЖ. Първо се учат за помощник-машинисти и след стаж допълнително се обучават за машинист”, обясни още синдикалистът.
Проф. Симеон Ананиев от Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ каза, че интересът да се следва специалността „Подвижен жп състав“ е много нисък. „По тази причина организираме курсове за обучение на машинисти”, поясни той. Професорът посъветва БДЖ да инвестират в кадри, на които да дават стипендии срещу договор за работа в превозвача след завършване на следването.
Другият голям проблем на държавния жп превозвач са малкото изправни локомотиви и мотриси. „Всеки ден не достигат двайсетина локомотива, за да се „върже“ програмата“, казва Петър Бунев от КНСБ. „Сред неизползваните машини са и една част от най-новите „Сименс-Смартрон“. На 8 от общо 15 трябва да им се сменят колелата. Засега е уредено само на един от тях да се направи такава подмяна в завода в Русе. Другите 7 обаче остават в депата. Машините пристигнаха от Германия през 2020 и 2021 г. Проблемът в случая не опира толкова до пари, колкото до поръчки. Когато са купени тези машини имат с тях и резервни колооси, но смяната им не може да се направи от всеки, защото локомотивите са в гаранция. Има риск тя да отпадне, ако в депото тръгнем сами да си ги подменяме. Почти 2 години не се намери решение на въпроса. Можеше например да се обучат хора от БДЖ за гаранционната поддръжка. Другото учудващо нещо е, когато са сключвали договора, защо не са включили клауза коя фирма в България ще се занимава с гаранционните ремонти на машините. Това са много важни неща“, каза още синдикалистът.
Според проф. Симеон Ананиев въпросните договори не са подписани по изискванията на немските производители с включено гаранционно поддържане. Припомняме, по че времето на управлението на ГЕРБ през пролетта на 2020 г. БДЖ "Пътнически превози" подписа първоначално договор със "Сименс Трон" за доставка на първите 10 нови магистрални електрически локомотива за 55,5 млн. лв. без ДДС. Съгласно него първите три трябваше да бъдат доставени до края на февруари 2021 г., а останалите седем - до края на май 2021 г.
„С мотрисите нещата са много по-зле. Само една от купените преди 20 години е минала основен ремонт. Останалите ги закрепват, колкото да се движат. Обаче и те издъхват“, алармира още Петър Бунев. Зоринчо Йорданов пък припомни, че на старите локомотиви в БДЖ надеждността е почти никаква. „Проблемът с дезирата (мотрисите доставени преди повече от 20 години б. а.) пък е от години. За тях имаше един договор с „Алтстом“ за основен ремонт, но досега само на една е бил направен такъв“, твърди той.
На въпроси на „Сега“ относно проблемите с подвижния състав от БДЖ отговориха, че недостигът не води до отмяна на влакове, но понякога се случва да има закъснение на тръгването от начална гара. Малкият брой локомотиви обаче води до липса на резервни машини и при авария на някоя на пътя. От превозвача уточняват още, че се подготвя процедура за възлагане извършването на смяна на колелата от външен изпълнител на 7 от новите локомотиви „Сименс-Смартрон“.
БДЖ предприема спешни мерки до 2 месеца да бъде намален броят на престояващите за ремонт локомотиви и мотриси, като по този начин да бъде преодолян всекидневния им недостиг, се казва още в отговора от пресцентъра на държавния жп превозвач.
ОНЛАЙН БИЛЕТНИ НЕВОЛИ
Горещото лято и високите цени на течните горива накараха много хора да предпочетат да пътуват с влак. Покупката на билет онлайн понякога обаче е съпроводено с доста нерви.
Интернет порталът за покупка на билети нерядко забива и тогава има риск кандидат пътникът за влак да извърши плащането, но да не получи билет. Добре е, че при обаждане в колцентъра на превозвача предупреждават клиентите за този проблем. Редно е обаче на въпросния сайт да се изписва предупреждение с големи букви за подобни сривове или рискове за клиентите в работата му.
Докладвай този коментар за нередност
×Бивш: 12 години работих в системата на железниците. Не машинист, но друга толкова отговорна длъжност. Инженер. Последна заплата 1430 лв, който я ги вземеш след отчисления, я не. Е, мерси, ама да им работим повече по няколко нощни една след друга за да не ти платят после извънредния труд... Стига!
Докладвай този коментар за нередност
×Стаматя: Нещо за БДЖ Товарни превози да кажете? Само в пътническите ли е така?
Докладвай този коментар за нередност
×от село: Що не зададохте тези въпроси на министър еконт.
Докладвай този коментар за нередност
×Сали: Хаха че кой ще е този умен младеж, способен да управлява локомотив, който да си причини такова изгнание.БДЖ е като машина на времето, връща те в социализма
Докладвай този коментар за нередност
×плюс-минус: Младите избягаха от този "скапан" град и от всички други населени места в България, защото в началото на т.н. демокрация съзнателно бяха съсипани селско стопанство, промишленост, здравеопазване, образование.... Сами пребройте колко и кои фабрики и заводи в Русе бяха приватизирани и съсипани. Младите отидоха да си изкарват хляба в други държави, тук останаха предимно пенсионери с най-малките пенсии в ЕС и работещи бедни. Е, има и олигарси с огромни богатства, но те са малцина. Та не пенсионерите са виновни, а тези "демократични" управления, които съзнателно и от некадърност съсипаха Родината.