Пенчо Милков е кандидат за кмет на град Русе.

Кандидатурата на народният представител от БСП е издигната от коалиция "Обичаме Русе".

Коалицията се състои от пет партии, които ще се явят заедно на предстоящите на 27 октомври местни избори - БСП, АБВ, Политическо движение "Социалдемократи", Движение за радикална промяна "Българска пролет" и ПП "Съюз за отечеството".

- Г-н Милков, защо решихте да се кандидатирате за кмет на Русе?

- На първо място това е дълбоката ми принадлежност към Русе. Целият ми живот е свързан с нашия град, той буквално тече във вените ми. Израснах в Русе, получих образованието си в този град. Тук срещнах съпругата си, тук се родиха децата ми. Да се кандидатирам за кмет не е просто политическа цел, по-скоро е силно осъзнат емоционален акт, предприет с мисъл за хората. Защото ние заслужаваме градът ни да възвърне славата и достойнството си, да се превърне в уважаван, проспериращ и добър дом за всички нас.

Идва момент, в който човек трябва да заеме позиция, която нито е безопасна, нито изгодна, нито популярна, но той трябва да я заеме, защото съвестта му показва, че така е правилно. За мен този момент настъпи сега. Вярвам, че след години на разделение хората в Русе все повече ще осъзнават нуждата от единение. Знам, че процесът ще е дълъг, че ще срещна съпротива на сили, които се хранят от разделението. Но съм убеден, че в края на краищата мъдростта ще победи ожесточението. Затова съм готов да посветя целия си труд на тази кауза и да работя с отдаденост и страст. В името на всички деца, които се раждат и растат в Русе – за да останат тук. И в името на техните родители, за да намерят смисъл да ги отгледат тук. И на родителите на техните родители, които очакват света, който искат за децата си.

- Как оценявате шансовете си за победа?

- Откакто обявих кандидатурата си, до сега, съм трогнат от подкрепата, която получавам. Много хора, повечето непознати, намират начин да се свържат с мен и да изразят желанието си за съдействие, да поощрят работата, която върша и да споделят виждането си, че с мен ще дойде и промяната в града. Да получавам подкрепата на хората, за мен е най-сигурният знак, че съм на верния път.

- Вие сте доктор по право и не веднъж сте заявявали, че тази професия е вашето призвание. Какво ви тласна по този път?

- Още като ученик в училище “Любен Каравелов” и по-късно като гимназист в гимназия “Христо Ботев”, силно се противопоставях на несправедливостите. Бях бунтар, но в същото време и много любознателен. Може би задълбоченият поглед в хуманитарната гимназия върху литературата и историята изградиха в мен съзнанието, че личността не може да живее самоцелно, а е призвана да създаде добри дела в своето време.

Успоредно с училището отделях много време и за неща извън него, които ме правеха щастлив – свирех много години на пиано, спортувах, пеех в Хора на русенските момчета, скачах с парашут в русенския аероклуб, четях много художествена литература, рисувах. Всяко нещо, с което се захващах, правех с невероятна страст. Научих се да се трудя системно и упорито, за да постигам мечтите си. Открих, че знанието и волята са гаранти за  свободата. Разбрах, че мога да помагам на приятелите и близките си. В един момент осъзнах, че да давам всичко от себе си и да противодействам на несправедливостите, са същностни мои белези. Постепенно се убедих, че юридическата професия може да ми даде знания и средства, за да отстоявам това, в което вярвам – да защитавам хората и да се боря за справедливост. Така, след много старателна подготовка бях приет с отлични оценки в Русенски Университет, специалност “Право”. Дълбокото ми желание да се посветя на тази професия ме насърчаваше да давам най-доброто от себе си по време на обучението ми и през 2004 година се дипломирах като първия отличник на Юридическия факултет и носител на награда “Русе” за наука.

- Кога разбрахте, че сте привлечен от социалистическата идея?

- След като завърших гимназия в трудната пролет на 1997 г. и преди да отбия военната си служба в Парашутната бригада в Пловдив, работих като общ работник на строежи. По-късно, докато бях студент отново се наложи да работя, за да се издържам. Затова започнах работа като нощна охрана последователно в две големи шивашки фирми в Русе. Досегът с работниците ме промени много. Станах свидетел на най-различни човешки съдби. Гледах как тези хора се трудят денонощно, често пъти много повече от осем часа дневно, включително и нощем. Голяма част от работничките бяха квалифицирани специалисти – инженери, учителки или служители от фалирали вече предприятия, чийто живот обаче ги беше принудил да търсят какъвто и да е начин за препитание. В моите очи всички те бяха изтощително и безкомпромисно експлоатирани. Всъщност тогава разбрах, че това бяха истинските хора, които имаха нужда от помощ, но дори не го осъзнаваха; онези хора, които не можеха да защитят правата си, защото дори не ги знаеха. Това беше моментът на моята трансформация – когато застанах лице в лице с реалния, отруден човек.

- Вие сте народен представител от “БСП за България”. Откъде започна пътят ви към голямата политика?

- Два пъти съм отказвал да бъда включен в листата за народни представители. Държах да бъда свързван с Русе и с работата си като адвокат. Освен това, като много други хора вярвах, че политиката в Народното Събрание е за хора без морал, без гръбнак, без принципи, с низки, чисто материални, лични цели. В един момент обаче осъзнах, че именно чрез работата си в Народното Събрание, аз, един обикновен човек, който живее в панелен апартамент, кара 14-годишна кола, изгражда себе си без чужда помощ, има деца и семейство и милее за България, бих могъл да променя системата. Решението да участвам и да не бъда безпристрастен, когато виждам неправдите, беше обмислено и осъзнато. Така през 2017 година приех да бъда включен в листата за народни представители на БСП и бях избран преференциално от своите съграждани.

С политическата си дейност никога не съм целял облаги. Приемам я по-скоро като служба в полза на хората, чието доверие ме мотивира да бъда един от най-активните народни представители в Парламента. Във всяко свое действие като политик от самото начало до днес съм се ръководил от горещото си желание да работя за хората и в името на хората, защото живеем заедно и личният ни успех и удовлетворение зависят от благополучието и самочувствието на тези около нас. Вярвам, че всеки от нас е значим и носи в себе си потенциала да промени света към по-добро.

- Кои са факторите, които ви дават смисъл и енергия да продължавате започнатото?

- Цялата ми сила, вяра и надежда намират упование в трите ми деца – Преслав на 11г.; Борис на 7г. и Калоян, на 6г., и в съпругата ми Боряна. Те са моята движеща сила, моят смисъл и тласък да продължавам напред. Защото имам добри дни, имам и лоши дни. И точно тогава мисълта за тях ми дава вяра, че мога да проправя път през препятствията.

- Възприемате ли себе си като успял човек?

- Успех в живота означава да си щастлив. Постигаш го, когато си позволиш свободата да избереш да правиш това, което обичаш, и да го правиш с вдъхновение, страст и отдаденост. Успех означава да направиш най-добрия избор, на който си способен и да го приемеш. Да приемеш също, че успехът рядко се измерва в пари или нещо материално. Всъщност той е никога да не спираш да правиш добро. Успех е и да започнеш да се отблагодаряваш на другите. В този смисъл – да, аз съм успял човек.

- Как бихте управлявали Русе, ако бъдете избран за кмет?

- Обичам Русе – улиците, хората, сградите, духът и красотата, преплитането на история и бъдеще в него. Вярвам, че Русе може да бъде управляван на основата на единство, компетентност, прозрачност и почтеност.