Вносните домати, краставици, пипер и картофи се увеличават с всяка година, а успоредно с това растат и цените

На фона на намаляващото българско производство на зеленчуци и плодове количествата на вносните домати, краставици, пипер и картофи се увеличават с всяка година, а успоредно с това растат и цените. Тези изводи се налагат от данните на агростатистиката за производството, вноса и износа на зеленчуци в България през есента на 2023 г., които в сравнение със същия период на 2022 г. не само че следват инфлационните показатели, но налагат и ценови натиск на вътрешния пазар, пише Синор.bg.

Последният анализ на Министерството на земеделието и храните, базиран върху данни на НСИ, показва, че към края на юни т.г. в страната са внесени 178 344 т пресни зеленчуци, което е с 3,5% повече от същия период на 2022 г., когато вносът е бил 172 235 т. Този ръст се дължи основно на по-големите доставки на домати (с 3,3 хил. тона или 6,3%), пиперки (с 2,8 хил. тона или 17,2%) и картофи (1,1 хил. тона или 3,4%).

Увеличение има и при вноса на лукови зеленчуци, на краставици и корнишони, тикви и патладжани – с между 1,4% (лукови зеленчуци) и 15,9% (патладжани). Същевременно се отчита по-малък внос на моркови и репи (със 7,8%), марули (с 9,2%), гъби (с 13%) и зеле (с 23,4%).

Сериозно поскъпване на годишна база се отчита при оранжерийните домати и краставици, картофите и зелето (с 31,4 на сто до 58,1 на сто), а по-слабо изразено – при десертното грозде (с 3,3%), зеления и червения пипер (съответно с 6% и 9,5%).

Въпреки че българският износ на плодове и зеленчуци остава символичен, все пак статистиката дава картина на тенденциите при този експорт. Проблемът е, че докато при износа на пресни зеленчуци има лек ръст в количествмата – с 3,7% на годишна база, то при износа на плодове сривът е силно обезпокоителен. През първата половина на тази година експортът на български плодове е намалял със 17,4%, като за полугодието на 2022 г. той е бил 43 679 т, докато през 2023 г. пада до 36 090 тона.