Първата пратка от ядреното оборудване, предназначено за изграждането на спряната АЕЦ "Белене", вече е пристигнало на дунавското пристанище.

Чака се освобождаване на товара от митниците и ще започне разтоварване и консервиране на изпратените съоръжения, докато редовно правителство реши какво да прави с него.

Това съобщи служебният министър на енергетиката Николай Павлов пред бТВ в сряда.

Така след около три месеца плаване по море и Дунав вече в България е част от оборудването, за което "Националната електрическа компания" (НЕК) беше принудена да плати близо 1.2 млрд. лв. на руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) след арбитражно решение.

В началото на февруари започна товаренето на пристанището в Санкт Петербург на един корпус на реактор, два компенсатора на налягането, осем хидроакумулатора на системата за аварийно охлаждане на активната зона на реактора, 16 хидроакумулатора на системата за пасивно заливане на активната зона на реактора. Пратката заобиколи европейския континент, за да влезе в Черно море и по Дунав да стигне до площадката, където трябваше да се строи ядрената централа, замразена през март 2012 г.

До края на август се очаква да пристигне и втората пратка и цялото оборудване да е на разположение на НЕК, каза още министърът. Според информация от АСЕ товарът ще включва още един корпус на реактор, както и два комплекта тръбни възли на главния циркулационен тръбопровод и две приспособления за центровка

Как ще бъде използвано това оборудване е въпрос на бъдеща енергийна стратегия и политическо решение, смята Николай Павлов. Той припомни, че в момента екип на БАН прави анализ за  нуждата от нова ядрена мощност у нас. Това ще е поредният такъв.

Според Павлов не само проектът за АЕЦ "Белене", но и останалите големи енергийни проекти трябва да бъдат преценени отново в контекста на икономическото развитие на страната и да се реши дали да са част от бъдещата ни енергийна стратегия. Той обърна внимание, че при разглеждане на аргументите за това дали трябва, или не, да се строи нова атомна централа трябва да се вземе предвид голямата сезонна неравномерност на електропотреблението в страната – от по-малко от 3 хил. до над 8 хил. мегавата. По думите му през април се очаква нов антирекорд по потребление, което да спадне именно под 3000 МВ дневно.

Служебният енергиен министър посочи още, че благодарение на предприети при неговото управление мерки за стабилизиране на държавните енергийни дружества са осигурени около 130 млн. лв.  само за два месеца.

Той даде за пример събрани от "Булгаргаз“ около 40 млн. плв. просрочени вземания от топлофикационните дружества в Бургас, Плевен, Сливен и Русе (всичките са на свързани с бизнесмена Христо Ковачки фирми – б.ред). Повишена е събираемостта на дължими концесионни възнаграждения, усвоени са гаранции по концесионни договори и са заведени съдебни искове срещу концесионери, които не си плащат таксите, посочи Павлов.

По думите му направени от ТЕЦ "Марица Изток 2" икономии от въвеждането на нов пазарен метод за закупуване на парникови квоти са надминали дори неговите очаквания. Въглищната централа е спестила 55 млн. лв. както от цените на въглеродните емисии, така и от комисионна, каза още министърът. Други около 15 млн. лв. пък щели да бъдат спестени след предприети мерки за оптимизиране на паричните потоци на дружествата и преструктуриране на междуфирмената задлъжнялост в рамките на "Българския енергиен холдинг".

Според Павлов вдигането на цената на газа от април с близо 30 процента е нормална предвид повишените входни тарифи на руския газ. Той обясни, че ако регулаторът не беше задържал поскъпването на суровината от януари, сега увеличението щеше да бъде 20.6 на сто.

Дори и с поскъпване на газа с планираните от енергийния регулатор 29.7% от април, цената пак няма да достигне 405 лв/1000 куб. м., каквато беше през второто тримесечие на 2016 г., поясни Павлов. В момента имаме най-добра цена в региона и по-добра дори от най-ликвидните газови хъбове и показател за това е липсата на желаещи за внос, каза още служебният енергиен министър. 

Относно ангажиментите на "Газпром" да предоговори цените на природния газ у нас и още седем източоневропейски държави и да разхлаби хватката си върху конкуренцията, за да избегне многомилиардна глоба, Павлов не пожела да коментира дали е възможно доставната цена на синьото горива да бъде намалена.

По думите му в дадения на 13 март седемседмичен срок от Брюксел за становищата на засегнатите държави по офертата на "Газпром", ще се анализират внимателно договорите на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", за да се прецени какво ще е влиянието на предложенията на руския концерн и дали може да се постигне още нещо. Чак след това двете дружества, собственикът им БЕХ и енергийното министерство ще излязат с обща позиция по предложените от "Газпром" облекчения.

Павлов обясни още, че по негово разпореждане в мангановата мина в Оброчище ще се направи извънредна проверка заради ескалиралото в последните дни напрежение между работниците и техния работодател, заради забавени заплати.