Устремно полетяхме към дъното. Поредното дъно.

Досега законът таксуваше българските данъкоплатци, за да изплаща издръжка на големите партии и коалиции от държавната хазна. От сега нататък съвсем официален данък на корумпираната политическа класа ще плащат всички – и фирми, и фондации, и организации от всевъзможен род и вид. Някои ще дават парите с желание, а други – с неохота. Но всички ще плащат, за да имат благоволението на онези, които управляват – сега или в бъдеще, пише Людмил Илиев във Вестник СЕГА.

Как го докарахме до това отвратително положение?

Назад във времето остана фактът, че цялата история започна с финансовия министър Владислав Горанов. Сега управляващите говорят, че били подхванали темата за партийното финансиране, за да уважат волята на 2.5 милиона българи, гласували срещу държавното субсидиране на големите политически сили на националния референдум през 2016 г. Истината е, че никой дори и не помисляше да се захване с това, докато „Шоуто на Слави” не разкри, че ведомството на Горанов е раздало милиони левове в повече на политическите формации заради своеволно тълкуване на Закона за политическите партии. 

Управляващите от ГЕРБ обявиха това безобразие за „техническа грешка”!

А самият Горанов се измъкна от политическата отговорност за скандала, като прехвърли вината на своите подчинени. „Не е работа на министъра лично да извади писалката и да смята процентите и гласовете. Той не носи отговорност за математически грешки на служителите си!”, горещо защитаваше колегата си правосъдният министър Данаил Кирилов. Самият Горанов арогантно отказа да се появи (или поне да прати свой представител) в парламента миналата седмица, когато системата на партийното финансиране беше фундаментално променена.

Скандалът, развихрил се около Горанов, обаче беше достатъчно мощен и управляващите все пак се принудиха да предприемат нещо, което да разсее надвисналите черни облаци над очевидно безценния министър. Така премиерът Бойко Борисов бе "озарен" от идеята, горещо подкрепена от избирателите през 2016 г., да се намали бюджетната субсидия за партиите от 11 лева на 1 лев. Направо е трудно да се опише с какво нежелание и съпротива Борисов направи това предложение. То не бяха заплахи, то не бяха апокалиптични пророкувания, че някакви безименни бизнесмени с криминални намерения ще плячкосат партийната система, ако се ореже мултимилионната субсидия. „Ще стане накрая като в Чехия и много страни - милиардерите и олигарсите да са премиери. Няма да мине много време. Партиите ще станат собственост на бизнесмените”, редеше върховният бос на ГЕРБ.

Да му се чудиш на логиката – хем твърди, че милее за интересите на държавата, хем я пуска с лекота в ръцете на олигарсите (дето така и не ги научихме кои са). А може би най-скъп му е Горанов. Ако просто го беше уволнил, дори нямаше да му се налага да започва промени в партийното финансиране. Просто политическите причини за такава законодателна акция щяха да отпаднат. Но очевидно финансовият министър е важен – може би заради топлите му връзки с ДПС.

Движението на Ахмед Доган изигра ключова роля в тази противна политическа игра. Борисов подхвърли предложението за 1 лев в парламента и след това благоразумно се самоотстрани от хода на събитията (очевидно за да не се компрометира от това, което последва). От тук нататък работата поеха депутатите и за онези, които редовно следят българската политика, не бе изненада, че необходимите законови промени станаха предмет на договорка между ГЕРБ и ДПС. След като поиграха за кратко на управляващи и опозиция – хората на Борисов настояваха за 1 лев, а хората на Доган защитаваха действащия режим на финансиране – двете партии стигнаха до споразумение.

Изненадващото не беше това, че се разбраха (защото почти винаги го правят), а за какво се договориха – да се ореже почти напълно субсидията, както ГЕРБ предлагаше, и в същото време да отпаднат всички ограничения пред даренията, както пожела ДПС. Досега спонсори на партиите и коалициите можеха да бъдат само физически лица, при това общата сума, която едно лице дава годишно, не трябваше да надхвърля 10 000 лв. Компромисът между ГЕРБ и ДПС обаче позволяваше дарители да бъдат и юридически лица, при това без никакъв таван за размера на сумите. Не е трудно да се предвиди, че ефектът от подобна мярка би бил опустошителен за контрола върху произхода на придобиваните от политиците средства. Все едно, вместо да отвориш шлюзовете на един язовир, направо да бутнеш цялата му стена.

В този момент се намесиха „Обединени патриоти”, на пръв поглед за да внесат доза здрав разум и принципност в парламентарния дебат, който скоростно беше навлязъл в наистина опасни води. Оказа се обаче, че патриотите просто са обидени и разтревожени от лекотата, с която ГЕРБ ги пренебрегна в полза на ДПС. И след като Бойко Борисов им гарантира, че тяхното място на общата коалиционна трапеза продължава да е запазено, се успокоиха и приеха договорката с движението на Доган. Дотук с изваждането на ДПС от властта, с какъвто лозунг националистите влязоха в управлението на държавата.

Последвалото обсъждане в пленарната зала на парламента послужи единствено да покаже за пореден път в каква подигравка се е превърнал законодателният процес в България. Компромисът между ГЕРБ и ДПС щеше за малко да бъде одобрен, както беше предложен, ако депутатите на БСП не бяха подразнили патриотите, че работят в полза на Доган. Така се стигна до минимална редакция, с която от юридическите лица, на които се позволява да бъдат политически спонсори, бяха извадени единствено търговските дружества, които имат просрочени публични задължения или са регистрирани в офшорни зони. Това беше договорено между ГЕРБ, ДПС и патриотите за по-малко от час. Накратко казано, една гигантска промяна, която отговорни политици биха обсъждали и осъществили съвместно с гражданското общество в продължение на много, много дълго време, се случи с едно щракване на пръстите.

И така вече партиите ще могат да приемат дарения от кого ли не – фирми, спечелили (или стремящи се към) концесионни договори и обществени поръчки, акционерни дружества, в които участват чуждестранни лица или дори офшорки, всякакви НПО-та. Че дори и държавни, и общински фирми. Кой може да ги спре? Със сигурност не и законът. Партийните каси широко се отварят за родни и чужди мафии и мошеници, които и досега скришом работеха с политиците, но вече ще го правят съвсем легално, стига да хвърлят едно тънко покривало върху срамните си сделки. Мислите, че досега българската политика е била полукриминално занятие? Почакайте само да видите какво ни предстои от тук нататък.

Разбира се, такава глупаво замислена и съвсем открита към корупция система няма да издържи дълго. Най-вероятно ще бъде изменена още с първия сериозен скандал, какъвто със сигурност скоро ще има, тъй като предстоят местни избори наесен. Президентът Румен Радев може да забави малко нещата, като наложи вето. Но това няма никакво значение. Практиката досега показва, че депутатите отхвърлят всяко вето дружно и на инат. А кутията на Пандора вече е отворена и нищо добро няма да изпълзи отвътре.