Допълнителният ресурс, с който България ще разполага за борба с коронавируса по линия на бюджета на ЕС, е само 122 млн. евро, а не над 1,3 млрд. евро.

Дори тази сума не се предоставя безвъзмездно - вместо през юни тази година страната ни получава отсрочка да възстанови средствата на ЕК след края на програмния период - 2023 г. Предимството е, че парите са налични и ще могат да се използват бързо, без тежка бумащина, пише вестник Сега.

Това стана ясно от отговор на Централното координационно звено в МС за средствата от ЕС по повод инвестиционната инициатива на ЕК за борба с коронавируса.

Сумата от 122 млн. евро представлява предоставено от ЕК авансово финансиране през 2019 г. по оперативните ни програмите, което не е било изразходвано. По регламент парите следва да се върнат на ЕК до юни 2020 г. Заради ситуацията с коронавируса обаче държавите-членки, които разполагат с такова неизразходвано авансово финансиране, получават отсрочка да го възстановят в бюджета на ЕС след края на програмния период.

Освободените средства са свежи пари, които могат да се използват веднага за национално съфинансиране на различни проекти за смекчаване на кризата с коронавируса, като така ще облекчат натиска върху националния бюджет, обясниха от МС. На теория срещу 122 млн. евро национално съфинансиране стои ресурс от 690 млн. евро финансиране от ЕС, защото националното съфинансиране покрива 15% от разходите по проектите, а европейското - 85% и ЕК изтъква тези съотношения като свидетелство, че наличният ресурс е голям. На практика обаче по всички оперативни програми България има недоговорени общо 546 млн. евро и вече е планирала за какво да ги харчи. Дори и да не реализира нито един проект за коронавируса по тази схема, бюджетът все пак ще си е спестил връщане на 122 млн. евро тази година и ще го е отложил за 2023 г.

Авансът от 122 млн. евро не е предоставен разбито по отделни програми и ще може да се насочва свободно, в зависимост от нуждите, по една или друга оперативна програма, разясниха от МС. За да не се налага тежка координация, ЕК предоставя възможност на държавите-членки да правят размествания в размер на до 8% от дадена приоритетна ос. Очаква се новите проекти да са основно концентрирани в два фонда - социалния и за регионално развитие. Националното съфинансиране ще може да се използва и за финансови инструменти за осигуряване на подкрепа в реалната икономика, коментираха от МС.