Над един милиард лева на година за интегриране на най-големият малцинствен етнос в България. Пари - бол, резултат –йок!

Последният път, когато писах по темата, Фейсбук ме блокира, тъй като се възмутих, че ще се дадат ДВА МИЛИОНА лева, за да броят колко от ромите имат външна тоалетна. И когато зададох въпроса колко деца могат да се излекуват с тези пари? Но за децата няма….

Защо наливаме в съдове без дъно? Защо се опитваме да направим невъзможното? Защо колкото повече програми, проекти и фондации се развъждат, колкото повече пари се дават, толкова резултатите са по-катастрофални. Докато години след „Десетилетието на ромското включване“ се оказва, че на практика този етнос е изключен – от държавата, от обществото, от хората. Като отношението се дели на две – интереси и манипулации от страна на политиците и омраза от страна на хората. Разделяй и владей, за да си осигуриш място сред управляващите!

Срещу гласовете им, политиците им дадоха индулгенции за престъпност. Целенасочено ги научиха, че за тях законите не важат. Че не е необходимо да работят, за да имат пари, че не е необходимо да спазват правилата, когато строят. За безнаказаност и арогантност. За неспазване на законите и правилата на обществото. Отгледаха си изцяло зависим от тях електорат, който без държавата и помощите й не може да оцелее. В пълна зависимост. И удобното за политиците противопоставяне между етносите.

Самата интеграция е дълбоко погрешна. Тя се случва с прилагане на санкции и поощрения, за да се постигне резултат. Но все пак и е добре да знаем – дресирането на пудел и дресирането на доберман стават по различни начини. Подчинението на овца и подчинението на мечка – също. Ако не се съобразиш с природата на този, който искаш да промениш, промяна не може да се случи. Един човек разбира от убеждаване, друг разбира от ограмотяване, трети разбира от шамари. Ами време е НИЕ ДА СЕ НАУЧИМ!

Автор: Елена Гунчева