Идеята за графитите в квартал “Хаджи Димитър” се ражда през 2011 г. Тогава Ясен Гешев и група приятели създават организацията Urban Creatures.

Планът е да върнат графитите в тяхната естествена среда, а именно в периферията на градовете или “панелените гета”, както ги наричат те.

“Започнахме да работим в бетонното корито на р. Перловска в София, а на втората година си направихме плаж. Имахме усещането, че пропускаме нещо”, разказва Гешев, цитиран от 24 часа.

Тогава те осъзнали, че промяната изисква да не се повтаря това, което се случва в центъра на града, а наистина графитите да останат това, което са.

“Тогава решихме, че трябва да бъдем откровени и да се срещнем с истинския живот, и да говорим за истинските теми. Решихме, че сградите са съвършени платна за тази идея”, добавя още Гешев.

Една от причините за проекта се появила, когато Ясен бил в квартала и видял гледката от прозореца на един от блоковете. Той описва проблема като чисто естетически.

“Видях океан от сиви, ръждиви малки кутийки, в който ние живеем”, обяснява Ясен. Той разказва, че когато живееш в тези квартали, е много важно да видиш, че е възможно да предизвикаш промени в средата. Тази промяна е и всъщност необходимият импулс, който да стартира процеса на трансформация на средата и обществото, вярва Ясен.

Със стартирането си през 2011 г. проектът създава и нов модел на сътрудничество между хората, местната общност и неправителствения сектор. Като ефект от проекта може да се счете и голямото желание на чуждестранни артисти да дойдат да творят в България. Желание са изявили артисти от цял свят, като се започне от Полша и се стигне до Нова Зеландия. Главната причина това да става много трудно е в липсата на средства. Целта на проекта е в по-късен етап кварталът да се превърне в една голяма галерия на открито.

Екипът започва да рисува стените през 2013 г. и в началото среща големи трудности. За да се извърши тази процедура по сградата, е нужно съгласието на живеещите. Първоначалната реакция на хората била абсолютна изненада и недоверие. С течение на времето проектът станал разпознаваем и хората сами започнали да търсят екипа, за да нарисува стените им.

В началото работата по проекта започва с идеята за създаването на концепция, а реализирането понякога отнема до три години. За да се изпълни проектът артистите търсят хармония между три компонента - самата стена, на която се рисува, пространството, в което ще стои картината, и хората, които обитават мястото. Ако трите компонента не са в синхрон, крайният ефект не е толкова въздействащ и не оправдава разхода и енергията на целия екип, обяснява Ясен.

Преди да бъде нарисувана творбата, тя е представена на жителите на сградата и на районния кмет Идеята е творбата да бъде приемлива за максимална група от хора и да остане същевременно откровена за изкуството на самия артист.

След това идва време за техническата част. Заради сложността си някои от проектите са много трудни за реализиране. Понякога изработката им е изключително скъпа и трудоемка. Времето, за което се рисува цялата стена, зависи от самия проект. Някои отнемат 15 дни, а други по-малко.

Поради височината на стените от около 26 -30 м всички картини се правят с вишка. Използването ѝ обаче става изключително опасно, когато има вятър, буря, гръмотевици или при неправилна употреба.

“Най-опасно е, когато си изморен след 15-16 часа работа, в края на работния ден, защото тогава се допускат грешки, които могат да доведат до много сериозни последствия Затова винаги сме в екип по няколко души. Това е първата ни грижа - никой да не се нарани или да умре”, обяснява Ясен, като подчертава, че артисти вече управляват вишките доста умело.

Ясен разказва за един случай през 2013 г., когато времето било лошо. Полските артисти от Еtam Cru се омотали със стреч фолио, сложили уокмените, абстрахирали се от заобикалящата среда и започнали работа. Така екипът получил много ценен опит от тях. Един от най-популярните проекти на групата се оказва портретът на дядо Добри. За него Ясен разказва, че чрез този стенопис той е отговорил на нагласите в обществото, портретът станал толкова популярен, защото показва, че добрите хора трябва да получат своето заслужено място.

“Решихме, че дядо Добри има нужда да получи признание. Мисля, че хората разбраха нашето послание, че няма по-голям от истински честния човек, който се е обърнал към Бог”, разказва Гешев.

Голяма част от хората, които работят по проекта, са художници по професия. Завършили са Художествената академия. Авторите зад артистичните псевдоними BOZKO и NASIMO са завършили стенопис и живопис. Самият Ясен работи като маркетинг експерт.

Планът е проектът да се разшири и да обхване други квартали и градове.

От екипа са благодарни на софиянци за подкрепата и се радват, че имат свободата да творят в публичното пространство.

“Били сме в чужбина и сме видели как се случват нещата там. Истински оценяваме колко отворени, открити, проактивни и разбиращи са хората в Столична община”, обяснява Ясен, като добавя, че са щастливци, че проектите им се реализират именно в столицата.