То е написано от Иво Минчев - активен кръводарител от Русе и адресирано до институциите

"След сериозно проучване и обсъждане на проблема с лица заинтересовани от проблемите на кръводаряването изготвих Отворено писмо, адресирано до властите в Република България с надежда за подобряване на условията за този хуманен акт."

Това пише Иво Минчев - активен кръводарител от Русе до редакцията на Dunavmost.

"Писмото е изпратено по ел. поща до посочените институции. Получих вече автоматични отговори с входящи номера.

В днешния ден, след агресията в Украйна, още повече се замислям, че мерките в тази посока може да се окажат спешни", допълва г-н Минчев.

Публикуваме писмото му без редакторска намеса:

ДО

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА АСЕНА СЕРБЕЗОВА

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Г-Н БОЙКО РАШКОВ

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Г-Н РАДАН КЪНЕВ

ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ПО ОКОЛНА СРЕДА, ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ

Д-Р НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ДИРЕКТОР НА НЦТХ

ОТ: Иво Димитров Минчев, активен кръводарител, активист   

ОТНОСНО: Проблемите в сферата на кръводаряването в България

Уважаеми господин Министър-председател,

Уважаеми дами и господа,

Пиша Ви това писмо във връзка с ескалиращите проблеми в сферата на кръводаряването в България.

От тийнейджърските си години се вълнувам от темата на кръводаряването. Дарявал съм кръв безвъзмездно и многократно и смятам, че имам моралното право като кръводарител и гражданин да споделя своите тревоги и притеснения от тревожното състояние на системата за пропагандиране и организиране на доброволното кръводаряване у нас. Тази система  в частта „вземане, обработване и съхранение на кръв и кръвни съставки“ става, макар и бавно, технологично по-добра, но морално и социално се проваля все повече. Причината е в незаинтересоваността и инертността на институциите за начините и мотивите, чрез които се „осигуряват“ кръвни донори. Не използвам израза „кръводарители“, защото делът на безвъзмездните, доброволни и анонимни кръводарители у нас остава нищожно малък.

Една от причините за това е, че всичко, което става извън вратите на Центровете и Отделенията по трансфузионна хематология не интересува институциите, в това число и Министерството на здравеопазването.

За това твърдение се базирам на личния си опит в организирането на акции по кръводаряване с помощта на мои приятели и сподвижници.  Не съм отказвал и винаги съм се отзовавал и на акциите, организирани от Българския червен кръст.

Администратор съм на страницата www.kravodaritel.com, която имаше за цел да бъде свободна база данни с безвъзмездни дарители. Също така съм администратор и участник в групи за кръводаряване в социалната мрежа Facebook, която на този етап е единствената възможност на много от българите да намерят донори, без да плащат.

Скоро получих серия от заплахи и негативно отношение по интернет от търговци на кръв и това ме мотивира да организирам кампания за подобряване на условията за кръводаряване в България.

Вярвам, че пишейки Ви това писмо, споделям желанията и мечтите на мнозинството българи, изправили се пред нещастието да спасяват близките си, както и на немалкото активисти кръводарители.

Бих искал да изложа проблемите, с които аз и всички български кръводарители се сблъскваме всеки ден с надеждата да съдействате за решаването им.

1. Основен проблем в България е необходимостта близките на пациентите да търсят кръвни донори, за да може да се извършат определени медицински интервенции.

Тази практика създава условия и дори подхранва търговията с кръв, защото не всеки има възможността, а и уменията да търси и намира кръв чрез социалните мрежи. Заради безизходицата мнозина българи се поддават на изнудването на т. нар. „кръвна мафия“, която действа като Организиран престъпна група и срещу определена сума може да предостави контролирана от нея брой донори на кръв и то от конкретна кръвна група.

1. Друг проблем е липсата на достатъчно силни алтернативни подходи за изкореняване на „кръвната мафия“. Друг  съществен проблем е, че „кръвната мафия“ се възползва от инертността на институциите и все по добре развива своята мрежа от платени донори, с цел личното обогатяване на посредниците - нещо което е до болка известно на всички. Само че болката е за нуждаещите се, а удобството от инертността – за институциите. На черния пазар кръвните банки вървят между 200 и 900 лв. Не са рядкост случите, в които хората теглят бързи кредити, за да спасят близките си.
2. Организацията на работата на центровете и отделенията по трансфузионна хематология е друг проблем, който всички българи срещат, особено в тези градове, в които няма РЦТХ, съответно няма техника за преработка на кръвни съставки и реално се правят кръвовземания само от понеделник до петък до обяд, за да може кръвта да се транспортира след това. Сутринта се създават опашки от чакащи. Някъде се работи с номерца, някъде се чака. А поради ограниченията, свързани с КОВИД-19, се налага да се чака навън, пред сградата. И се чака с часове, а атмосферните условия невинаги са благоприятни.
3. Недостигът на кръв в кръвната банка. Съзнавам, че с кампанийни крути мерки срещу кръвната мафия, може да бъде временно блокирана нейната  дейност, но този подход, ако е едностранчив, ще доведе до обратен резултат – драматична липса на кръв и кръвни съставки за ежедневните нужди на лечебните заведения и силно обществено недоволство.

По тази причина смятам, че работещо решение на проблема може да се търси чрез три паралелни, взаимно балансирани подхода.

1. Първият – за нормативно, кадрово, материално и съответно финансово мотивиране на системата за трансфузионна медицина. Също така и технологично, кадрово и мотивационното осигуряване на екипи на Центровете и Отделенията по трансфузионна хематология, работещи „на терен“, което ще скъси пътя и времето от решението за даряване на кръв и неговото осъществяване.
    
2. Основен принцип: –  Важен е кръводарителя!
3. Основната грижа и удобство е за кръводарителя, за да му бъде показано, че жестът му е оценен не с кухи лозунги, а с действителни прояви на внимание. Удобството на екипа е важно, но не бива да е водещо, каквато е действителността, отблъскваща потенциалните дарители и блокираща тяхното задържане като такива.
4. Вторият подход – в кратки срокове да се регулира съществуващия, макар и мъчително необходим „пазар на кръв“, чрез пряко ангажиране на платени донори, чрез системата за трансфузионна хематология, особено когато близките на нуждаещите се не могат да осигурят донори от кръга на свои познати и приятели. Така ще бъдат изключени посредниците, чиито действия изключително силно влияят на цената на единица кръв, която се определя от посредниците, а не от преките донори. Тази цена варира според нуждата, според степента на отчаяние на близките. И основната причина за това е удобното безхаберие на властите от много години насам. Макар, че в съществуващото законодателство има заложени и лостове за доброволно, макар и възмездно донорство. Кой да си губи времето с тях? Действителността е отблъскваща, но пък е удобна.
5. Третият  подход: Практически мотивационни стимули за дарителите – обществена признателност за акта; действително, адекватно и системно актуализирано възмездяване на преките им разходи, както и тези за подкрепителната закуска; адекватен на жеста им подарък за спомен със съответна символика.   

            Във връзка с решаването на гореизложените проблеми, както вероятно и други по-незначителни, имам следните практически предложения към Вас:

1. Да се създаде стратегия, която да води към премахването и окончателната забрана на адресираното кръводаряване. То самото създава предпоставки за сделки и съществуването на „кръвната мафия“.
2. Да се повиши мотивацията на безадресни и безвъзмездни дарители. Това може да стане чрез следните действия:
   1. Да се актуализират сумите в Наредбата за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, за стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването, както и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки. Сумите по чл. 2 от Наредбата не са актуализирани от поне 15 години, а в същото време цените на хранителните продукти в страната за този период са се вдигнали с огромен процент. Купонът за подкрепителна храна на стойност осем лева към днешна дата е по-скоро подигравка с дарителите.
   2. Да се стимулират дарителите чрез приспадане на процент (или твърда сума) от здравните им осигуровки за конкретния месец и/или някакво данъчно облекчение.
   3. Да се организират перидично кампании от НЦТХ и/или РЦТХ за доброволно даряване на кръв, в които дарителите да получават допълнителни стимули- например билети за културни, спортни или други събития.
   4. Да се мотивират частните и държавните предприятия да организират кръводарителски акции. Инструменти за това биха могли да бъдат данъчни облекчения или други подобни.
   5. Да се проучи за добри практики за мотивиране на кръводарителите от други европейски държави, в които проблемът не е наличен или поне не в такива размери.Да се адаптират и приложат у нас.
   6. Към пакета с изследвания за ХИВ, Хепатит и Сифилис може да се добави ПКК при желание на дарителя.
3. По-лесен достъп до центровете по кръводаряване. Да се увеличи времето на работа и/или броят на центровете за кръвовземане в градовете, в които буквално се стига до физическа саморазправа за номерца или ежедневно се налага чакане на дълги опашки. В градовете, в които има РЦТХ, този проблем не е наличен и процедурата по даряване протича по-лесно и по-бързо. Друга възможност е да се създаде организация с предварителна заявка за час за кръвовземане, за да се намали максимално времето, в което лицето дарител трябва да чака.
4. Да се елиминира необходимостта от пренос на бележки от близките на пациентите и дарителите. При необходимост, тази информация да се изпраща по електронен път. В различните градове съществуват различни практики, без утвърден регламент.
5. На всеки дарител в център по трансфузионна хематология да му бъде предложено да подпише декларация за съгласие да бъде търсен в случай на необходимост. Така може този регистър, тази огромна база данни, с която РЦТХ и НЦТХ разполагат, да се използва по предназначение и наистина в случаи на нужда да се изпраща СМС с покана за дарение от здравното заведение. Това ще елиминира необходимостта от създаването на алтернативни платформи, Фейсбук групи и други подобни комуникационни канали, поддържани от частни лица и организации.
6. Да се създадат кампании с помощта на БЧК/БМЧК, БОДК и други заинтерсовани организации, с цел да се популяризира сред учениците от най-ранна възраст темата за кръводаряването, за да може, когато навършат пълнолетие, да са достатъчно информирани за важността на този незаменим акт.
7. И накрая, но не на последно място – да се преследват по-активно от органите на реда нарушителите, които търгуват с кръв. Да има ефективни присъди за организаторите и участниците в ОПГ, които изнудват близките на нуждаещите се пациенти с космически суми за банка кръв. Не е нормално всички в Русе (а и в други градове), които са имали нужда от кръв, да знаят кои са членовете на ОПГ и как да ги намерят, а само полицията да среща трудности с това. Стотици, може би хиляди граждани, могат да ги посочат. Раздават се визитни картички, наричат се “посредническа агенция”. Само офис пред болницата не са си отворили още. Наглостта им стига дотам, че заплашват със саморазправа мен и близките ми за това, че се опитвам да огранича намесата им в интернет ресурсите, които координирам. За последното съм подал сведение в МВР – Русе.

Уважаеми дами и господа, време е държавата да поеме отговорността си по този въпрос и да не се разсъждава, че „проблемът на давещия се е на самия давещ се”. Запознат съм с проектобюджета на МЗ и включената в него „БЮДЖЕТНА ПРОГРАМА „ОСИГУРЯВАНЕ НА КРЪВ И КРЪВНИ ПРОДУКТИ“. За съжаление, не смятам, че предвидените там мерки ще решат проблемите. Смятам, че обществото ще се научи, че безвъзмездното кръводаряване е жизнена необходимост и житейски дълг на всеки здрав човек, както е и в по-развитите европейски държави.

Осъзнавам, че за Вас всичко това е равно на немалко разходи. Въпреки това, смятам че проблемът е много наболял и общественото недоволство расте - още повече сега, в условията на пандемия, когато има по-голямо търсене на дарители. Към този момент много повече от тези пари се плащат на черния пазар на кръв.

Искрено се надявам и вярвам, че ще предприемете стъпки за реализацията на тези промени.

С уважение и с надежда,

гр. Русе                                                                                                        Иво Минчев

24.02.2022 г.                                                                                                …………………………..