В събота, ден преди най-светлия християнски празник – Великден, ще „отвори врати“ русенската тарла.

Това съобщиха организаторите от Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе. И тази година тя ще бъде разположена на Кея, в района под х. „Рига“ и ще продължи до 1 май.

В участъка ще бъдат разположени 12 големи и 20 по-малки атракциона за забавления на малки и големи. Ще има виенско колело, блъскащи се колички, семейно влакче и други.

Осем местни ресторанти ще отворят свои щандове на крайбрежната алея. Отново е предвидена томбола с атрактивни награди за посетителите – скутер, велосипед и юношеско колело.

Организаторите уверяват, че са взети всички необходими мерки за да може тазгодишната тарла да се превърне в един чудесен празник и да няма никакви проблеми. След всички събития теренът ще бъде върнат в първоначалния си вид, за което също е наета фирма, която да се погрижи за зелените площи и почистването на района.

Тарла е името на традиционния русенски панаир, който се организира около Великден и съществува вече повече от век в дунавския град. Според някои източници той води началото си от турския език и значи „нива“ (тур. – tarla), защото съборът се правел на широко празно място.

Легендата разказва, че през 1852 г. след издевателство над съпругата на поп Мартин – красивата Елена, избухнал жесток конфликт между младия свещеник и управника на Русчук Ибрям паша.

Владетелят, както и гръцкият владика Синисей, обичал хубавите жени, без да се съобразява с раята. Турчинът отвлякъл младата попадия и я направил кадъна в харема си под името Незим. Поп Мартин обаче не можал да преглътне гаврата с мъжкото му достойнство. Той грабнал оръжие, събрал чета и нападнал чифлика на Ибрям паша.

През пролетта на 1853 г. духовникът, за когото в региона се носят легенди, пленил управника на Русчук и бившата си съпруга, която междувременно забременяла от турчина. Елена се опитала да умилостиви поп Мартин, но войводата не й простил изневярата. Заради това, че красавицата била „омърсена с турска кръв“, и заради факта, че носела детето на османеца, той убил и двамата, като ги изгорил в чифлика.

Вбесени от нападението на хайдутина, турците избрали 600 младежи от Русчук на възраст от 18 до 25 години, и ги отвели извън стените на града на тарлата, или на така наречената впоследствие Владиковата бахча (в източния край на Младежкия парк), където се канели да ги избият. Това се случило навръх великденските празници.

На третия ден поробителите все пак се смилили над плачещите момчета, които покорно чакали съдбата си голи, гладни и жадни, и ги пуснали да си вървят по живо, по здраво. Заради това дълги години майки и бащи правели курбани на мястото, наречено Тарлата.

Започнали да идват бозаджии и халваджии, а тъй като и без това било по Възкресение Христово, тържествата постепенно се превърнали в традиция, която продължава до сега.

На Тарлата хората си правели снимки за спомен, виждали „невидимия човек“, люлки и фокусници, най-дебелия мъж, жена с брада и подобни „магии“.

Панаирът е увековечен и в местния фолклор.