Десетки русенци се отправиха към Парка на младежта и напълниха атракционите и заведенията

Вчера в Русе бе открит Русенският пролетен панаир, по-известен като тарла.

Десетки русенци се отправиха към Парка на младежта и напълниха атракционите и заведенията, които с нетърпение очакваха своите първи клиенти.

Традиционно всяка година има спорове относно мястото на провеждане на мероприятието, което има своите изявени привърженици, но и противници. Във връзка с тази тема публикуваме нещо интересно за тарлата /"търла" също е приет начин за изписване/ и това е легендата за създаването й. От нея става ясно, че панаирът е възникнал точно в Младежкия парк. Ето какво гласи преданието:

"Било 1852 год. В Русчук бил изпратен нов свещеник, младият поп Мартин от Еленските села, възпитаник на Преображенския манастир. И както му е редът, той се представил пред владиката заедно със съпругата си - красивата попадия Елена.

По това време власта била в ръцете на двама души - Ибрям паша упражнявал светската, а гръцкият владика Синесий - църковната. Те двамата много си допадали, обичали гуляите и хубавите жени. Обществена тайна била любовта на Силесий към Карасалийката, а в харема на Ибрям паша имало девет красавици. Защото щом пашата кажел за някоя “безин кара” /моята жена/, прибирал я в харема си.

Така станало и с младата попадия Елена. Синесей провокирал мъжката гордост на пашата с думите “Имаш хубави жени в харема, но такава каквато дойде в Русчук - нямаш в харема!” и естествената реакция на пашата била със сила да вземе попадията. Сплашена тя приела вярата и новото си име Незим.

Не помогнали нито молбите нито сълзите на поп Мартин. Незим го изгонила с думите “Махай се, че ако пашата разбере, и двамата ни ще убие”, а Синесий и Ибрям паша го пратили да си търси друга попадия, нещо не разршено от канона. И поп Мартин хвърлил расото и зарязал църковните работи във Вароша, Чифчийската махала, Латинския квартал и Гирдапа.

Организирал дружина от селета Щръклево и Сваленик – все озлочестени от турците младежи. Набавили си от Еленския балкан пушки и пищови, избрали си две пещери за скривалища - на Писанския и Червенския Лом. През пролетта на следващата 1853 година цъфнали бадемите и кайсиите. Ибрям паша взел любимката си Незим, единствената от харема, която щяла да го дари с наследник, из имотите си от харема. Поп Мартин имал свои хора - Тодор и Петър, сред прислугата на пашата. Тодор бил коняр в чифлика, а Петър – фурнаджия в градската къща на господаря.

Та те го извистили за намерението на господаря да нощува с Незим в Кадиковсия чифлик /на пътя Русе-Разград, където днес е ресторанчето срещу ДЗС/ в нощта срещу петък, защото в петък турците празнуват. Дружината нападнала заспалите след гощавка стражи, заловили Ибрям паша и бремената Незим. Със сълзи и на колене те молели за милост, но Мартин не простил униженията, а и неговата Елена била вече омърсена. Хайдутите пуснали прислугата и добитъка, увили в рогозки убитите друговерци и ги подпалили с чифлика. Дружината се приютила в Червенското си скривалище заедно с плячката. Затова хората от Щръклево още търсят скривалището на поп Мартин.

Чифликът горял до сутринта. Вестта за пожара донесла Русчушката поща към 9-10 часа. Наместниците на Ибрям паша събрали всички българчета от 18 до 25 години на нивата /търлата/ на Ибрям паша /по късно Владикова бахча, днес – Младежки парк/ с намерението да ги заколят на третия ден. Майки и бащи плачели, плачели и момчетата на “Ибрям Урман”. Когато на втория ден турската стража била заменена с черкезкия полк, войниците с изненада видели сред отчаяните своя любимец Кючук Уста /Малкия майстор/ или както му е името - Стоян Радков-Самоука.

Той работел в единствената европейска работилница в Русчук - на майстор Пепи. Бил природно интелигентен и освен езика, усвоил и занаятите на господаря си. Войниците често го викали да поправя прозорци, лампи и фенери в турския гарнизон, обичали го. Затова му дали свои дрехи и го завели при своя началник Араб паша в Русчук да му разкаже всичко. При срещата пашата вдигнал ръката си и показал на Стоян-Самоука написания на нея кръст, успокоил го и го посъветвал да отиде при чуждите консули в града и на тях да разкаже за участта на българчетата. Черкезкият полк вече си точел ятаганите, но със застъпничеството на консулите пред турската власт на третия ден младежите били освободени...

Затова майки и бащи правят курбани и ходят на това място, наречено “търлата”. Понеже се случило по Великденските празници, на Възкресение Христово, там ходят по него време бозаджии и халваджии и попове да отслужат курбани по случай освобождаването на българчетата. Излизали с краваи, кокошки и бъклици с вино и се радвали за освобождението на своите деца. Защото има два вида курбани – за живи и за мъртви."