През 399 г. пр.н.е. Сократ бил осъден да изпие чаша с отрова, за да изпълни заповедите на атинския съд.

Приятелите му го помолили да напусне Атина, придружавайки ги в изгнание. Той отказал и умрял, тъй като 70-годишният старец искал просто да отстоява етичното превъзходство на собственото си решение. Сцената е обезсмъртена от Платон, а по-късно и от художници като Жак Луи Давид, чиято картина се намира в нюйоркския музей "Метрополитън".

Миналата седмица бе открит непокътнат кораб от същата епоха (археолозите смятат, че е на възраст поне 2400 години), край бреговете на България, пише Гардиън.

Неговата зловеща красота е необикновена, заснета в мътна светлина, на повече от два километра под водата. Той може да е потънал вчера. Мачтата му е гордо изправена. Съдържанието му също е непокътнато, но все още не е изследвано. Ако там има достатъчно предмети, техният стил и съдържание може би ще ни кажат повече за произхода и местоназначението на плавателния съд.

Има нещо толкова вълнуващо в това да видите обект от древния свят в такова перфектно състояние, сякаш моряците може да се върнат всеки момент и да заемат позициите си. Корабът е същият като този, който е изрисуван върху Вазата на сирените, която се намира в Британския музей. Омир нарича такива кораби korōnis - клюнести или извити, за да могат да прерязват водата по-добре. Художникът на сирените (който е направил вазата около 470 г. пр.н.е.) вероятно е използвал като свой модел кораб, много подобен на този, за който бе съобщено миналата седмица.

Това, че мачтата е непокътната, е особено учудващо. В крайна сметка, много трудно оцеляват крайните части - помислете колко много статуи са с липсващи пръсти или дори ръце. В Лувъра имаше стая, в която имаше огромна колекция от счупени носове. И как тази мачта ни накара да мислим за Одисей, нарисуван върху вазата на сирените, привързан към неговия кораб?

Когато Одисей и хората му напуснали острова на Цирцея за втори път, те го направили, знаейки, че ще се натъкнат на смъртоносни чудовища. Те вече са оцелели при срещите с Циклоп и други опасни създания и дори са посетили Подземния свят. Но сирените са нещо друго - полужени, полуптици, тяхната песен е толкова привлекателна, че води мъжете към сигурна гибел. Отчаяни да я чуят, мъжете се гърчат, скачат във водата, разбиват се в скалите и се давят.

По съвета на Цирцея, Одисей дава на мъжете малки блокове пчелен восък, за да запушат ушите си. Но той - великият приключенски герой - иска да бъде единственият смъртен, който ще чуе песента на сирените и ще живее, за да разкаже историята. Неговите хора го привързват към мачтата, за да чуе сирените, но да не се хвърли в океана, за да се удави. Той крещи, моли мъжете за освобождение, но те не чуват заради пчелния висък. А сирените познават тайните на човешкото сърце: не е случайно, че пеят на Одисей за неговата несравнима слава - това, което той желае повече от всичко.

Писателката Натали Хейнс е прекарала последните 18 месеца в писането на роман за троянската война, причините и последствията от нея, наречен "Хиляда кораба". Срещата на Одисей със сирените се случва около средата на книгата. Корицата е в океанско-синьо, с два красиви златни кораба - по случайност перфектни копия на този, открит на българското крайбрежие.

Артефакти от древния свят имат резонанс, какъвто нищо друго не може да ни даде, дори и поезията на Омир, убедена е Хейнс. И споделя: "Имам малък бронзов овен, подарък, вероятно от 1 век. Не го докосвам често, но когато е в ръцете ми, знам, че държа нещо, което някога е било държано от някой в ​​храма, молейки се на боговете. Актът на докосване на нещо, докоснато от някого преди две хилядолетия, е връзка, която винаги ме разтърсва".

Корабът ще остане в дъното на океана - липсата на кислород ще го запази - но това ни напомня, че миналото никога не се губи. Просто чака да го открием.