Голяма пещера в Русенското Поломие по време на пролетното равноденствие

Спелеологът Евгени Коев и още двама негови колеги от пещерния клуб „Дервент“ към туристическо дружество „Академик“ откриха преди седмица неизвестно досега скално светилище в района на Русенското Поломие. То се намира в Голяма пещера, на около 150 метра надморска височина и никога досега не е било локализирано и описвано.

Тепърва ще следват детайлни проучвания, но по първоначална датировка откривателите отнасят светилището към времето на пребиваването на римските легиони по тези земи и е без аналог в България. Свързано е с култа към слънцето и това се доказва от явлението, на което били свидетели тримата пещерняци, пише вестник Борба.

„Имахме предположения, но видяното надмина всичките ни очаквания. Бяхме в Голяма пещера на поредната експедиция в дните на лятното слънцестоене. Това е обект, който проучваме от една година и в него има ясни следи от човешка дейност. Стремим се да го наблюдаваме във важни дни от годината – лятното и зимното слънцестоене и пролетното и есенното равноденствие.

Голяма пещера е заобиколена и от огромни скални форми, които също са част от култовия комплекс.

Като каменни пилони пред нея, които потвърдиха предположенията ни, че са свързани с най-дългия ден от годината. Единият, който е пред пещерата, перфектно оформя своята сянка точно над входа ѝ и в момента, когато слънцето се издигна най-високо, вътре се появи явление, което нарекохме „слънчева корона“. Буквално този каменен стълб се проектира и на специално оформена площадка, представляваща почти идеална окръжност, във вътрешността на пещерата се появи слънчев полукръг. Постепенно през определен период от време сенчестата проекция се местеше на по-ниските нива. Големите структури и изсичанията в пещерата подсказват, че вътре е имало вероятно дървена конструкция на поне 7 етажа. Говоря за едно изключително голямо светилище, което няма аналог по нашите земи и което ние за пръв път локализираме и описваме“, разказа първо за в. „Борба“ Евгени Коев.

Изследователите ще търсят данни за подобни светилища и извън България. Свързват това в Голяма пещера с почитта към бога Слънце и с култа към зороастризма преди повече от 2000 години.

В близост до този район е установено преди години още едно светилище, което е археологическо проучено. Намира се в пещерния комплекс „Водна“ – „Тъмно“. То е забележително с откритите надписи, разчетени и описани от археолози.