Алеко Константинов е един от най-значимите журналисти - публицисти на България, каза Кирил Вълчев

Днес откриваме паметна плоча на Алеко Константинов в Юридическия факултет на Одеския университет "И.И. Мечников", където той учи право от 1881 г. до 1885 г. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на днешното откриване на паметната плоча.

На БТА като българска национална информационна агенция ѝ прилича да инициира поставянето на този знак, защото Алеко е един от най-значимите журналисти - публицисти на България, заяви Вълчев. През миналата година в националните пресклубове на БТА в цяла България агенцията отбеляза 160 години от неговото рождение с разговори “Алеко днес”, водени от поета и литературен критик Йордан Ефтимов (също тук на откриването на плочата), който е председател на журито на международния литературен конкурс на името на Алеко под егидата на родния му град Свищов. БТА издаде и специален брой на списание ЛИК, посветен на годишнината на писателя, припомни той.

Благодарение на генералния консул в Одеса Светослав Иванов, който поде инициативата, и организира с ректора на университета проф. Вячислав Труба (негов заместник е етническата българка доц. Мая Иванова) и с Николай Пеструев (също с български произход), дарил самата паметна плоча, я откриваме ден след националния празник на България 3 март, който отбелязахме заедно по инициатива на Националния пресклуб на БТА и Генералното консулство в Одеса с представители на около 150-те хиляди българи в Одеска област (включително 50-60 хиляди в самия град Одеса), каза генералният директор на БТА.

Така Алеко Константинов е четвъртият от многото значими българи, свързани с Одеса, за които има паметен знак в града - след Васил Априлов, Христо Ботев и Иван Вазов.

На 2 юли 1885 г. Алеко се завръща в София с диплома от Одеския университет за завършено юридическо образование, благодарение на което е назначен за член на Софийския окръжен съд, а половин година по-късно - за прокурор при същия съд, отбеляза Кирил Вълчев. Заради отказа му да обвини редактор във вестник, критикувал властта, е освободен и се захваща с частна адвокатска практика, с която се препитава до края на живота си. Както пише Пенчо Славейков: „И този път той се залавя пак с адвокатство, ту сам, ту съдружно с някой от познатите софийски адвокати...“. Със завидна самоирония Алеко споделя за тия си комерчески начинания: „Стоене, мама, птичка певчая адвокат става ли?“, добави Вълчев.

Генералният директор на БТА посочи, че Одеса е не само мястото, където Алеко получава висшето си образование, а и пише през 1882 г. първото издадено негово произведение: поемата „Песен за Слобод Маджара и Пламен Теня“ - поетическа сатира, която е преписвана в десетки ръкописни копия сред българите в Одеса и предизвиква по думите на самия автор „грамаден успех“ като е и отпечатана в Русе без да се посочи името на Алеко - символ на фолклорната ѝ слава.

В Одеса Алеко Константинов всъщност изучава не само формалните норми на правото - той научава уроците за силата на справедливостта, която е над всяка политическа власт. И има смелостта да я прилага и като юрист, прокламиращ в научните си интереси правото на помилване, виден от собствената си максима, че “тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят”, каза Вълчев.

По думите му в Одеса се оформя и хуманизма на Алеко, който в анкетата на проф. Иван Шишманов, наречена „Моята изповед“, три години преди смъртта си отговаря така на два от въпросите:

“Кой е най-тъжният момент в живота ви?

– Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.

Кое е според Вас майсторското творение на природата?

– Младо и здраво человеческо тяло.”

Тези отговори на Алеко Константинов в тези тежки дни на война в Украйна, два дни след поредните жертви на бомбардировките в Одеса (сред които и жена и дете от семейство на бесарабски българин), показват кое е най-важното за нашата европейска цивилизация - човекът и неговият живот, посочи Вълчев.

Накрая трябва да отбележим, че в Одеса има още места, свързани с българи, които очакват своя паметен знак - например, двете къщи, където е живял Найден Геров и къщата, където е било Одеското българско настоятелство, създадено през 1854 г. начело с Николай Палаузов, което е сред петте емигрантски организации, които имат по един представител в Учредителното събрание, изработило Търновската Конституция след Освобождението на България. С града са свързани още Добри Чинтулов, Георги Раковски, Васил Друмев и други значими българи, чиято памет си струва да бъде отбелязана с такива знаци като плочата за Алеко Константинов, поставена по повод 160 години от неговото рождение по инициатива на БТА и с дейната организация на Генералното консулство в Одеса, каза още генералният директор на БТА.

Вчера Генералното консулство на България в град Одеса събра представители на българската общност от Одеска, Кировоградска и Херсонска области по случай националния празник на България. На събитието присъстваше официална делегация от България, водена от заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова. Тя бе придружена от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, декана на геолого-географския факултет на СУ "Свети Климент Охридски" проф. Климент Найденов, съветника на СОС Драгомир Младенов, българските писатели Йордан Ефтимов и Северина Маркова.