"Преди да направим България, трябва да направим българи", казва навремето книжовникът Иван Богоров. Кога българите започват да се самоопределят като българи и откога има български език?

Разговор на Дойче Веле с езиковеда Иля Златанов:

ДВ: Г-н Златанов, във връзка с напреженията между София и Скопие напоследък много се говори за българския език, за диалектите и за македонския език. Каква всъщност е разликата между език и диалект?

Златанов: Език и диалект са доста относителни термини. Тази неопределеност произтича от факта, че отговорът на въпроса дали един език е книжовен или диалект зависи от историята и политиката.

В диалектите няма правилни и неправилни форми. Преди да се наложат съвременните езици, диалектните и дублетни варианти на думите са в силна конкуренция. Нормирането на един език е процес, при който той се кодифицира, съставят се речници, въвежда се единен правопис, граматика, а в повечето случаи възниква и художествена литература. Предполага се, че хората стигат до съгласие да изградят един език-еталон, който всички се стремят да усвоят, макар в момента на създаването му този еталон да не е ро̀ден за никого.

ДВ: Кога в България се стига до това съгласие? Но нека преди това да Ви попитам кой диалект се избира за еталон и защо?

Златанов: Преди формирането на книжовните езици някои диалекти се ползват с по-голям престиж от други. В спомените си Славейков споменава, че у тях е имало само две книги на български - "Софрония" и "Амартолон Сотирия": „Амартолон Сотириябеше на едно шопско (кратовско) наречие, такова, каквото само арнаутите халваджии приказваха по нас и ние едва ли не го наричахме арнаутско; то ми се виждаше странно някак и по славянобългарските ми тогава предубеждения аз го намирах твърде просташко и нехубаво".

ДВ: Нека да поясним, че книгата „Чудеса пресвятия Богородици", преведена на "болгарский язик" по книгата "Амартолон Сотирия", е публикувана през 1817. Но защо е на шопско или кратовско наречие? И какво общо има то с арнаутите?

Златанов: Това е книга, издадена от Йоаким Кърчовски на „простейший язик болгарский“. Книгата е в духа на дамаскините - първите книги на новобългарски език, писани на говора, от който произхожда авторът. А Йоаким Кърчовски дълго е бил учител в Кратово. Колкото до арнаутите, така са наричали не само албанците, но и преселниците от Македония.

ДВ: И кога възниква (или започва да възниква) българският книжовен език?

Златанов: Българският книжовен език е сравнително млад. През годините на османското владичество името "българин" се чува рядко и българите най-често се самоопределят просто като християни. Затова Иван Богоров, който издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел", призовава: "Преди да направим България, трябва да направим българи”.

Книжовният ни език се изгражда едва към края на ХІХ век въз основа на говорите на икономически развитите селища около Стара Планина: Васил Априлов е от Габрово, Петър Берон - от Котел, Иван Богоров - от Карлово, Петко Славейков - от Търново, а Вазов - от Сопот. И най-вече сред емигрантите във Влашко, където има и свободен печат. В Браила Добри Войников основава първата театрална трупа. При липсата на установен стандарт речта на актьорите има огромно значение при изработване на нормите за правилност на езика.

ДВ: Когато се възстановява българската държавност, този език става официален в страната. Но към този момент сигурно много хора говорят варианти на български и извън нейните предели.

Златанов: Да, книжовният български продължава да се използва и от онези българи, които след Освобождението остават в пределите на многонационалната Османска империя. След Междусъюзническата война, когато голяма част от българите влизат в състава на национални държави, в които господства езикът на титулната нация, влиянието на книжовния български върху тях отслабва. В кралство Югославия нараства влиянието на сръбския език и в скопската книжовна норма сега има доста сърбизми. В Гърция действа идеологемата, че „славофоните" всъщност са изконни гърци, променили езика си поради българския гнет. Според тази идеологема, единственият достоен за изучаване език е гръцкият, тъй че за съвременни термини започват да използват гръцки думи. Например: "Ни я анатинаксая кашчата" - тоест, "Взривиха ни къщата".

ДВ: В същото време българският се развива нанякъде по свои закони, включително и под руско влияние, нали така?

Златанов: Да, разликите между книжовния български и екстериториалните български говори се задълбочава и поради засилената русификация на езика ни. След Освобождението в България е въведено временно руско управление. Работният език в министерствата е руски. В армията, съдилищата и в други области нахлува мощен поток от русизми. Както изтъква Иван Богоров, „най-злото е, че тии (русите) ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем“.

ДВ: Влиянието на руския език е видимо с просто око както в българската литература, така и в правописа чак до ден-днешен. Какви са Вашите впечатления като човек, който отлично владее руски?

Златанов: С просто око се виждат само най-фрапантните случаи. Но много руски думи са се вкоренили така дълбоко в езика ни, че вече дори не подозираме, че са от руски. Дори такива ежедневни думи като кухня и печка. В ранните ни готварски книги кухнята се нарича готварница, а печката - машина за готвение. Руското влияние в българския продължава до най-ново време. След 1944 година български и руски се сближават и правописно. В така наречения Отечественофронтовски правопис се премахват последните специфични български букви ѣ, ѫ, и ѭ. По същото време от македонски се изхвърля буквата "ъ", защото „мириса многу на бугарски“. Тези факти нагледно илюстрират влиянието на политиката върху езика.

ДВ: И накрая: къде се говори български извън България?

Златанов: Лингвистите говорят за плурицентрични езици - такива, които имат повече от една разновидност на книжовния език. От това гледище българският би могъл също да се определи като плурицентричен, с различните си норми в България, Банат и Македония. Това обаче не променя отношението на самите носители на езика. Ако банатските българи смятат езика си за български, въпреки че техният говор е кодифициран още в средата на 19 век и използва латиница, македонците се отнасят към речта си като към самостоятелен език. И този въпрос очевидно се решава не от езикознанието, а от самосъзнанието. Затова няма самостоятелна банатска уикипедия, но има македонска.

*Иля Златанов е завършил руска филология в Петербургския университет. Публикува в специализирани езиковедски списания и сборници.