Етнологът д-р Илия Вълев разкрива древните корени на традицията

Даването на курбан за здраве е традиция, която се корени дълбоко в културата на българските земи и има хилядолетна история, предшестваща дори приемането на християнството. Този обред, който представлява жертвоприношение за здраве и благополучие, е характерен не само за нашия регион, но и за целия древен свят.

В съботното издание на "България сутрин", етнологът д-р Илия Вълев разказа за различните разновидности на курбана и неговото значение в живота на българите. "Курбаните съпътстват житейския път на човека още от раждането до неговата смърт и отвъд. Това е стара народна традиция, но и християнизирана, защото в чисто народен аспект той се приема като жертвоприношение за привличане покровителството на даден светия, за демонична сила или за благоденствие", споделя д-р Вълев.

Курбаните в България се разделят на няколко основни типа в зависимост от повода, за който се правят. Има индивидуални курбани, които обикновено се извършват, когато в семейството е настъпило някакво изпитание като болест или тежка буря. Освен това, курбани се правят и по радостни поводи като сватба или раждане на дете, както и при важни житейски събития като отиване на война или погребение.

Интересен аспект на курбана е неговата храна. Обикновено се използва агнешко или овче месо, но когато църковните канони изискват пост, курбанът може да бъде направен и с постни ястия като рибена чорба или фасул. Така курбанът се превръща в споделена трапеза, на която се събират хора от общността, за да отбележат събитието заедно.

Терминът "курбан" сам по себе си е с много древни корени. Д-р Вълев пояснява, че "курбан" с "у" произлиза от ислямската традиция, докато "корбан" с "о" идва от еврейската култура. И в двата случая става въпрос за жертвоприношение, но със свои специфични културни и религиозни особености.

Освен курбана, д-р Вълев обсъди и традицията на червения конец, която също е дълбоко вкоренена в българската култура. "Червеният конец е чисто суеверие. Идеята е да се избяга от лоши очи, червеният цвят отблъсква лошия поглед и уроките. От него бяга всичко лошо," разяснява етнологът. Тази практика, макар и обяснена от науката като суеверие, все още намира своето място в ежедневието на много хора.

Традицията на курбана е жива и днес, съхранявайки в себе си древните вярвания на нашите предци. Въпреки християнизирането на този ритуал, той остава свързан с предхристиянските практики и символизира непрекъснатостта на културните традиции по нашите земи.