На 6 май почитаме Св. Георги Победоносец – Ден на храбростта и Българската армия. 6 май е и Празник на град Русе, като се отбелязва за първи път през 2002 г., когато на 12 април Общинският съвет гласува предложението Гергьовден да стане официален празник на града

Избран е, тъй като Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци, се счита за покровител на Русе. А русенци отбелязват този ден дълго преди да бъде обявен за официален празник на града.

Професор Николай Ненов пише обширна статия в сайта на Регионалния исторически музей, в която подробно обяснява откъде всъщност идва днешното название на Русе. Така се налага и тезата, че Русе и съседният румънски град Гюргево са били всъщност едно селище. 

Русе и Гюргево

Възникването на името на конкретен град се обвързва с усвояването на пространството в регионален план. Селищната система на етноса изгражда основата на неговото землище. В това землище градовете са онези трайни точки на "общуване с бога", които са и средища на етнокултурни региони, и кръстопътища на икономическа, демографска и друга информация.

През своето съществуване селището с название “Русе” е българско по характер и функции - тъкмо затова търсим основанията за именуването му в българската ономастична традиция. В битието си на български град, Русе има две названия, бележещи етапи от неговото съществуване - тези названия са “Русе” и “Гюргево”.

Името Русе е обвързано с традиционните празници през Русалската неделя, обреда Русалии и с дохристиянски култови практики. След приемането на християнството, денят на Света Троица става граничен за този празник, което е вероятната причина за появата на точно този патрон - Св. Троица, за едната от двете най-стари църкви в Русе.

В българската митология съществува персонажът “Руса мома”, който е обвързан с обредите и изпитанията, след които подрастващите младежи - воини преминават в групата на полово зрелите мъже и добиват право да се женят. По силата на фолклорната логика градежът на Руса мома е знаково равен на Русин град, а това название може да се разчете в друго време и друг контекст (при избледняване на паметта за посветителните обреди) не като “градеж”, а като “селище, град”.

Предположението за произхода на названието РУСЕ от името на фолклорния персонаж “Руса” мома (баба Руса, според легенда, записана от Г. Ст. Раковски), намира подкрепа в известното предание за произхода на названието на град Видин, в основата на което стои персонажът Баба Вида. Вида също е добре известен фолклорен образ, най-често е мома или самодива, познатостта й във фолклора, подобно на Руса мома, е общобългарско, присъства в обредни песни.

Със сигурност се знае, че покровител на младежките войнски формирования след приемане на християнството от българите, е Свети Георги. Това качество на светеца – да покровителства младежите – воини, е причината за подмяната на предишния (дохристиянски) местен закрилник Руса мома със Свети Георги. Тази логика изглежда странна днес, но преди единадесет столетия тя подчинява реалностите на ІХ-ти век и именува селището с патрон Св. Георги – Гюргевград или Гюргево. Каквото име и познато и днес.

Едната от двете най-стари църкви в Русе е на името на Свети Георги. Когато през ХІV-ти век се изгражда предмостие (укрепление, а не селище) на левия бряг на река Дунав, новата крепост от укрепителната система на града също е с покровител Св. Георги и носи името Гюргевград. Името Гюргевград е запазено в песенния фолклор на Североизточна България. В историческите извори се срещат различни варианти на името – Гюргево, Йергьоги, Йоргово. Официалното и фолклорното название на селището не се изключват взаимно, защото се подчиняват на културните особености на българското общество, които съдържат свои официални (“високи”) и фолклорни (“ниски”) проявления. Първите кореспондират с държавната идеология, а вторите - с утвърдените фолклорно-митологични представи, с картината за свят у българите. Старобългарският град, разположен от двете страни на река Дунав е бил част от средновековната военна система за отбрана, която е включвала двойки селища по реката. Чрез градовете – предмостия, е могло да се изпращат безпрепятствено войски и товари, като по този начин се контролира отвъдната територия.

Съществена специфика в названията “Русе” и “Гюргево” е техният характер на топоконфесионими – названия, които съхраняват памет за религиозната история на общността. Двете най-стари църкви в града - “Свети Георги” и “Света Троица” косвено свидетелстват за промяната на вярата (от езичество в християнство) и настъпилата в резултат на това промяна в името и патрона на града. Така първото от названията на града (Русин град, Русе) бележи времето на старобългарското езичество, а второто (Гюргев град, Гюргево) - християнското присъствие, заменило функционално един персонаж - покровител с друг.

При загубата на собствена държавност и с появата на втора крепост (на левия бряг на реката) постепенно се преодолява и двойствеността в назоваването на града. Към средата на 15 век с РУСЕ вече се означава само поселението на десния бряг на река Дунав, а с ГЮРГЕВО – това на левия бряг. Оттогава започва и самостоятелното развитие на тези два града.

Със сигурност се знае, че покровител на младежките войнски формирования след приемане на християнството от българите, е Свети Георги. Това качество на светеца – да покровителства младежите – воини, е причината за подмяната на предишния (дохристиянски) местен закрилник Руса мома със Свети Георги. Тази логика изглежда странна днес, но преди единадесет столетия тя подчинява реалностите на ІХ-ти век и именува селището с патрон Св. Георги – Гюргевград или Гюргево. Каквото име и познато и днес.

Едната от двете най-стари църкви в Русе е на името на Свети Георги. Когато през ХІV-ти век се изгражда предмостие (укрепление, а не селище) на левия бряг на река Дунав, новата крепост от укрепителната система на града също е с покровител Св. Георги и носи името Гюргевград. Името Гюргевград е запазено в песенния фолклор на Североизточна България. В историческите извори се срещат различни варианти на името – Гюргево, Йергьоги, Йоргово. Официалното и фолклорното название на селището не се изключват взаимно, защото се подчиняват на културните особености на българското общество, които съдържат свои официални (“високи”) и фолклорни (“ниски”) проявления. Първите кореспондират с държавната идеология, а вторите - с утвърдените фолклорно-митологични представи, с картината за свят у българите. Старобългарският град, разположен от двете страни на река Дунав е бил част от средновековната военна система за отбрана, която е включвала двойки селища по реката. Чрез градовете – предмостия, е могло да се изпращат безпрепятствено войски и товари, като по този начин се контролира отвъдната територия.

Съществена специфика в названията “Русе” и “Гюргево” е техният характер на топоконфесионими – названия, които съхраняват памет за религиозната история на общността. Двете най-стари църкви в града - “Свети Георги” и “Света Троица” косвено свидетелстват за промяната на вярата (от езичество в християнство) и настъпилата в резултат на това промяна в името и патрона на града. Така първото от названията на града (Русин град, Русе) бележи времето на старобългарското езичество, а второто (Гюргев град, Гюргево) - християнското присъствие, заменило функционално един персонаж - покровител с друг.

При загубата на собствена държавност и с появата на втора крепост (на левия бряг на реката) постепенно се преодолява и двойствеността в назоваването на града. Към средата на 15 век с РУСЕ вече се означава само поселението на десния бряг на река Дунав, а с ГЮРГЕВО – това на левия бряг. Оттогава започва и самостоятелното развитие на тези два града.