Русенската пожарна е била винаги управлявана от сърцати, достойни и подготвени командири

Втората половина на XIX век за град Русе е белязана със знака на бърз и необикновен разцвет. Превръщането на града в оживен пристанищен и търговски център привлича инвестиции. В Русе постепенно започват да се настаняват европейски търговци, а пристанището става опорен пункт на австрийското икономическо проникване в Османската империя. Свои консулства тук откриват Австро-Унгария, Русия, Великобритания, Франция, Италия, Прусия, Белгия и Холандия.

Силен тласък за стопанското развитие на града дава построяването през 1866 г. на първата железопътна линия по българските земи, която свързва Русе с Варна. Мидхат поканва инвеститора барон фон Хирш. Главен инженер на строежа е англичанинът Харовер. Преводачи били русчуклията Никола Стойчев и Величко Терджуманина от град Шумен, разказват от ОД МВР - Русе.

През 1864 година Русчук /Русе/ е определен за административен център на Дунав вилает, който обхваща цяла Северна България, Южна и Северна Добруджа. За негов управител е назначен Мидхат паша - образован и амбициозен човек, един от основоположниците на младо-турската идеология. Цялата си реформаторска енергия той влага в развитието на Русе, за да го превърне в еталон на идеите си за модернизиране на прогнилата вече султанска държава. За първи път по българските земи се построяват улици с тротоари, осветени от виенски фенери. Мидхат нарежда да се поставят из по-главните улици 150 фенери. До пристигането на Мидхат паша в града имало само един файтон, притежание на един турчин. С този файтон се извършвали разходките на консулите и пашата. Мидхат поръчва в Букурещ 10 файтони, които да стоят по улиците на Русчук, за общо ползване, срещу определена такса.

В Дунав вилает се създава нова административна система, модерни съдилища, строят се хотели, болници, отварят се земеделски каси. Основава се параходно дружество, заработва печатница, в която се печата първият в европейска Турция вестник “Дунав”, който излиза и на български език. По време на управлението на Мидхат паша – от септември 1864 до март 1868, за първи път се създават толумбаджийска тайфа, полиция и санитарна служба.

Създава се през 1865 г. първата банка в Русчук – Земеделската банка.

Създадена е поща с телеграф, ръководена от французина Моне.

За пренасяне на пощата и пътници по сухо е образувано по инициатива на пашата акционерно дружество, което притежава 300 коли и 500 коня.

През 1871 г. е построен първият водопровод на Русчук, който докарва вода до чешмите от местността „Батмиш“. През 1876 г. е пусната вода по водопровода и до „Караманлийка“.

Отварянето на града към Европа събужда българския предприемачески дух, появяват се първите промишлени предприятия – две парни мелници, бирена и кожарска фабрики, кораборемонтна работилница, ж.п. тракция. В околностите на града се създава първият опитен модерен земеделски чифлик “Нумине” или “Образцов чифлик”. За него внасят от Европа плугове, жетварки и вършачки, а от Азия нови сортове лози, които поставят основите на русенското винарство. Първи директор на Образцов чифлик е Ангел Кънчев.

Мидхат паша създава и търговски флот за Дунавския вилает - 7 парахода и 15 шлепа. Параходите обслужват всички пристанища от Видин до Сулина.

Модерните европейски идеи оказват влияние и върху духовния живот на русенци. През 1840 г. отваря врати първото светско училище. През 1870 г. се основава френското девическо училище “Нотр Дам де Сион”. През 1866 г. се създава първото български читалище “Зора”, което оставя диря в историята на Българското Възраждане.

След Освобождението Русе е най-големият град в Княжество България. Градът преживява период на нов разцвет и бързо се превръща в крупен банкерски, търговски, индустриален и културен център. Идват големи групи евреи и арменци със значителни капитали. Започва благоустрояването на града. Новото строителство създава неповторим европейски облик на града, в който се съчетават елементи от готика, ампир, рококо и барок. Русенската градска община взема решение – сградите в централната част задължително да имат художествена декорация. Много от къщите са запазени и днес, и могат да си съперничат по архитектурно съвършенство с европейските. Сред тях са Доходното здание- по проекти на архитектите Георг Ланг, Раул-Паул Бланк и Франц Шолц, хотел «Тетевен” на арх. Нино Росети, Музикалната гимназия на арх. Удо Рибау, русенската библиотека на арх. Никола Лазаров. На централния площад е построена Статуята на Свободата, дело на известния скулптор от Флоренция - Арнолдо Цоки. По инициатива на австро-унгарския консул Долчет и съпругата му Паулина, по планове на арх. Валентино през 1908 г. е построена католическата църква “Свети Павел от кръста”. В нея е монтиран първият орган в България.

През 1894 г., братя Люмиер, правят в Русе първата публична кинопрожекция в у нас. В Русе е създаден българският флот, тук е построен първият български кораб.

По това време в Русе се ражда и живее Елиас Канети – носител на Нобелова награда за литература. Той пише в книгата си “Спасеният език”: “Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук…”

В такава космополитна атмосфера, през 1883 г./на 5 юни, „Свети дух“, Спасовден/ се създава русенската пожарна команда. Съгласно чл. 16 на Конституцията на Княжество България, приета на 16 април 1879 г., организирането на противопожарната защита на селищата, се възлага на общините. Сформираната пожарна команда на град Русе наследила една полусъборена дървена кула за наблюдение, две ръчни бутални помпи и порутено помещение за пожарникарите. За командир е назначен русенецът Иван Петров. Снимки на русенската пожарна команда присъстват в много брошури, картички и пътеводители за града от края на XIX и началото на ХХ век. Това показва, че съгражданите ни са я обичали и са се гордеели с нея.

През 1894 г. по негова молба, и по решение на Общинския съвет за пожарен командир в Русе е назначен Димитър Тролев от София. Той имал нужната квалификация /курс за пожарни командири/ и сърце на реформатор.

“Кметът на Русе Лазар Динолов докладва на Общинския съвет прошението на Димитър Тролев – софийски жител, вх. № 2073, с което моли да се назначи за командир на Русенската градска пожарна команда, като обещава да изпълнява длъжността си чистосъвестно и акуратно, а също и с пълно знание, понеже бил вече служил пет години по тази част в Софийското градско общинско управление. Съвета, като изслуша доклада на кмета, още като взе предвид, че Русе понастоящем е лишен от добър и способен командир на градската пожарна команда, което е против интереса на целия град и от друга страна, като взе предвид свидетелството му от 31 декемврий, миналата 1892 г., № 501, издадено от Софийско градско управление, отделение “Пожарно”, от което се вижда, че той доста добре е усвоил пожарната служба.”

От рапортите на Димитър Тролев до кмета на Русе, е видно неговото постоянно настояване за закупуване на необходимото противопожарно оборудване. Макар и с недостатъчно средства, с подкрепата на застрахователните дружества “България”, “Балкан” и “Юнион” е построена за русенската пожарна нова, дървена кула за наблюдение, закупена е нова двойнодествуваща бутална помпа, теглена от един кон. Ушито е униформено облекло за пожарникарите, доставени са месингови каски от Будапеща. Пожарната команда е устроена в по-добри помещения в центъра на града – на площад “Батемберг”, срещу Първа мъжка гимназия.

“… Съвета като взе предвид, че нуждата от една пожарна помпа е очевидна, както и призна с решението си, протокол № 6 от 25 януарий 1903 г. и не остава, освен да се купи такава, заради туй постанови: Да се купи една противопожарна помпа на две колелета, с впрягане на един кон, за която цел да се отпусне сумата 2 200 лева, която да се изтегли от гл. I, пар. 7, п.II, по бюджета за настоящата година.”

При големи и сложни пожари не достигали хора и техника. Тролев разбирал добре това и подел инициативата за създаването на дружина от доброволци, които да подпомагат редовите пожарникари в трудни моменти. Така през далечната 1896 г. в Русе се създава първата в България доброволна пожарна команда “Развитие”. Цел на доброволците, съгласно приетия устав била подпомагането на градската пожарната команда при големи пожари, а също така и пожаро-просветна дейност сред населението.

За първите десет години от живота на доброволното дружество няма почти никакви сведения. В книгата на Илия Дончев и Иван Паунов “Противопожарното дело в България”, се казва следното: “ … Първата доброволна противопожарна дружина у нас била основана в Русе през 1896 г. от тогавашния пожарен командир Димитър Тролев. Дружината не проявила почти никакъв живот и престанала да съществува… Едва след десет години, през 1906 г. се възстановява.”

През 1906 г. Димитър Тролев е пожарен командир на Софийската пожарна команда, и на Втория пожарникарски събор в Пловдив, през 1906 г. той повдига въпроса за създаване на доброволни пожарни дружини във всички градове. Той бил подкрепен от Атанас Канарев – командир на пловдивската пожарна команда и Трайко Димитров – студент, любител на пожарното дело. Избрани били инициативен комитет и настоятелство. По покана на Иван Генков, станал вече пожарен командир, Димитър Тролев идва отново в Русе и преучредява Първото доброволно пожарно дружество “Развитие“. Взема се решение то да се отърси от летаргията и да се преименува “Спасител”, в съзвучие с принципите и целите, на основата на които се изгражда. За командир е избран Петко Иванов Янкулов.

По инициатива на Димитър Тролев, през 1907 г. група столични граждани, подкрепени от кмета на София - Мартин Тодоров основали доброволно дружество в София, което нарекли “Доброволна пожарна дружина”. През 1910 г. са приети “Устав на доброволната пожарна дружина в София” и “Правилник за управлението на дружината”.

Това повлиява на русенските доброволни пожарникари – те също приемат свой правилник. Според него, цел на дружината е : “ … Да погасява пожари съвместно с градската команда и да се притича на помощ при всякакви бедствия и злополучия…”

За да може дружината да се постави като самостоятелна команда, и с това да реализира залегналите в устава си идеи , необходимо било да се снабди със свои собствени пожарникарски уреди и съоръжения. Снаряжаването ставало трудно – със средства от общинския бюджет, с волни пожертвования, със снета от дежурство стара техника от градската пожарна.

Искрата, запалена от русенските и софийските пожарникари-доброволци не изгаснала. Примера им последвали други градове. Доброволни команди били основани във Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Враца, Видин, Бургас и Пловдив.

По искане на Атанас Канарев , на 14 юни 1925 г. се състояла среща между представители на пловдивски спортни клубове, за размяна на мисли по организиране на доброволна пожарна дружина. Така се поставило началото на доброволческото дружество “Спасител” в Пловдив.

Всички доброволни пожарни дружини през 1926 г. образували един общ Съюз на доброволните пожароспасителни дружини в България.

Първият конгрес на съюза се състоял в началото на октомври 1926 г. в Русе. Вторият редовен конгрес на Съюза на доброволните пожароспасителни дружини се състоял от втори до четвърти октомври 1927 г., в София. В четвърта точка от резолюцията на конгреса, се отправя апел към държавата, в лицето на правителството, да се притече с материална подкрепа и помощ на съюза, за да може същият успешно да реализира назначената си цел. Управителният съвет на съюза, с председател Ненчо Петев разделил България на две области – Северна и Южна и на всяка една от тях поставил един инспектор, с по двама помощници. Дружините викали инспекторите за упътвания и обучение, като разноските по това били за тяхна сметка.

Русенското доброволно дружество “Спасител” привлякло в редовете си освен ентусиасти и интелектуалци, индустриалци и общественици. В редовете на дружеството членували фабрикантите братя Габровски и Иван Удрев, интелектуалци като Никола Пиров, Петко Янкулов и Иван Николов – Ведър, признат за баща на българското масонство. С масонски символи е бродирано и знамето на дружеството от 1906 г., запазено и до днес – две ръце в ръкостискане, под погледа на едно единствено, но всевиждащо око… Доброволците организирали и провеждали просветна дейност, изнасяли сказки и беседи. Индустриалците пък виждали в членството си начин да реализират продукция. Фабрика “Братя Габровски” – Русе произвежда общо 1 000 броя от популярната си ръчна бутална помпа, модел “България”, в периода 1900-1920 г. Иван Удрев също произвеждал противопожарни уреди и средства във фабриката си “Удрев и сие” – кофпомпи, пожарогасители, канджи и т.н.

От юни 1927 година до септември 1929 година в Русе, се издава списание “Пожароспасителна просвета” – орган на доброволното пожарно дружество “Спасител” в града. Разполагаме със снимки на кориците на два броя от това списание. Редакцията на списанието се помещавала на бул. “Цар Освободител” № 12 в Русе. Списанието се отпечатвало в печатница “ Леви, Петров и сие” в крайдунавския град. Главният редактор Никола Пиров пише в бр.1 от 1927 г.:

“…Ужасът на безмилостния човешки бич – огъня, често е засягал мухлясалия интерес и съчувствие към пострадалите, но въпреки всичко това, реорганизацията и засилването на пожарното дело в България всякога е било оставяно на заден план, под благовидния предтекст, че “липсват средства”…

Много от възгледите, тиражирани в “Пожароспасителна просвета” са актуални и днес. През 1928 г. то поставя въпроса за “Нуждата от санитарни отряди в противопожарните отделения”.

Софийската доброволна дружина също издава свой печатен орган – списание “Пожароспасително дело”. То просъществувало от ноември 1931 г. до юни 1934 г. Редактор бил инж. Стефан Аврамов.

Както на страниците на русенското списание “Пожароспасителна просвета”, така и в печатния орган на столичните доброволци “Пожароспасително дело”, често се появявали критични статии за устройството и управлението на пожарното дело в България по онова време.

Особено парливи били статиите в “Пожароспасително дело”- “Черупката и ядката” – 1933 г., бр.3, и “Понятие за чест” – бр. 4 , 1933 г.

По това време излиза и брошурата на Съюза на доброволците: “Столичната пожарна команда и пожарното дело в България”. Юрий Захарчук е силно подразнен.

След излизането на брошурата, управата на столичната пожарна команда изгонила от помещенията Софийската доброволна пожароспасителна дружина.

През май 1934 г., в Пловдив, на общо годишно събрание на професионалните пожарни команди в България, се взема решение, да се скъсат всякакви отношения със Съюза на доброволните пожароспасителни дружини “Спасител”. Преустановява се излизането на списание “Пожароспасително дело”.

В Русе по това време пожарен командир е Константин Попов – бивш белогвардеец и любимец на Захарчук. Той не питаел добри чувства към доброволческото движение и споделял идеите на Главния инспектор. Считал, че правилният път е всеобща и бърза моторизация на пожарните команди и развитие, независещо от настроенията и помощта на доброволните формирования.

Доброволното пожарно движение преболедува и постепенно замира.

Много по-късно, в периода на 70-те и 80 –те години на ХХ век, се създават към общинините “Моторизираните противопожарни отделения”. Те са оборудвани с преносими моторни помпи TS 8/8 . В тях членуват трудещи се на доброволен принцип, а транспорт осигуряват общините и кметствата. Доскоро тези отряди от доброволци съществуваха, като групи за гасене, и биваха събирани при нужда, по време на пожароопасния сезон в горите или жътвената кампания. Доброволните формирования бяха обучавани от инспектор от Държавен противопожарен надзор, участвуваха в движението “Образцов участък” и т.н. “Инспекторски прегледи”. Много трудещи се помагаха на пожарникарите в трудни моменти, в състава на различни доброволни формирования. Не всякога е имало средства те да бъдат подобаващо стимулирани, но нали това е основа в доброволното начало – да помагаш, без да търсиш изгода…

ХРОНИКА - ПОЖАРИ В МИНАЛОТО

През 1445 г., град Русчук е опожарен по време на похода на антиосманската коалиция на Ян Хунияди, влашкия войвода Влад Цепеш и Бургундските кораби на Жан де Ваврен.

През 1595 г. Русчук е опожарен и оплячкосан по време на похода на войските на румънския княз Михай Витязул.

На 5 юли 1811 г. Русчук е опожарен по заповед на генерал Кутузов, след победата му над турската армия. При оттеглянето към Джурджу, към Молдова и Русия, заедно с руските войски тръгват всички евреи от града и около 600 български семейства.

През 1864 г. по разпореждане на реформаторски настроения валия на Туна вилает Мидхат паша е опожарена чаршията в стария център на Русчук. Желанието на пашата е било центъра на вилаета - Русчук да има в центъра широки и прави улици. Пожарът е бил предизвикан от хората на мютесарифина Акиф Ага. Изгорели 327 дюкяна и 4 хана. Много повече, отколкото пашата бил предвидил. Тогава той решава, че някой трябва и да гаси пожарите. Поръчва тулумби /помпи/, теглени от животинска тяга и назначава първите толумбаджийски тайфи, съставени от турски заптиета. Те стоели денем в кафенетата в двата края на разширената и обновена чаршия.

През нощта срещу Петровден 1870 г. възниква стихиен пожар в „Унъ пазар“ /Дългия пазар/ в централната част на Русчук. Днес на това място е ул. „Николаевска“. Там се е въртяла търговията с околните села. Дюкяните са били малки, паянтови, с дъсчени кепенци и са били наредени плътно, нагъсто един до друг. По спомените на бележития русенец печатаря Михаил Хаджикостов са изгорели 60 дюкяна, заедно със стоката в тях. „…Тогава улицата се разшири и оправи…“, спомня си Хаджикостов.

По време на Руско-Турската освободителна война, в резултат на артилерийския обстрел от румънския бряг са възникнали множество пожари в град Русе. Горели са едновременно къщи от Турската махала, конака, валийлъка, синагогата и мелницата на Папа Маноли при устието на река Русенски Лом.

През месец август 1897 г. възниква пожар с последвала експлозия в “Барутна фабрика - Братя Иванови” в Русе. Загинали и пострадали са над 200 души работници на възраст между 12 и 25 години. С цел да се намалят кражбите, съществуващите евакуационни изходи са били заключени и отворена е била само една врата. Това увеличило броя на загиналите и пострадалите, тъй като много малко хора успели да напуснат халето.

Запомнил се е големия пожар на Пристанище Русе през 1916 г. Опожарени са над 2 декара складови площи по кея. Горели са и две гемии на котва.

Щети за милиони левове нанася на държавата пожарът в шлепове с бензин на доковете до старата корабна в Русе през 1926 г. Пожарът се е запомнил с големи разливи по река Дунав.

В мразовитата декемврийска вечер на 17 декември 1944 г., Русе притихвал и се унасял в сън. От обяд не спирало да вали и снегът затрупвал улиците и хидрантите, а студеният вятър обледявал дървета и пътища. Тишината е раздрана от тежка експлозия. От телефонната се чува тревожния глас на дежурния “Петрол! Гори Петрол! При пристигането на пожарникарите в района на дружество “Петрол” гори огромен резервоар с нефт. Пенната атака не успяла. Десет шлангови линии охлаждали горящия резервоар и съседните. Лъчистата топлина била силна – над петдесет пъти подгонени от вятъра пламъци полазвали по телата на огнеборците. Те се заливали с вода и пак се изправяли срещу стихията. Към осем часа сутринта пристигнали хора за подмяна. Нови хора дошли да подменят изнемощелите и премръзнали бойци. Малко след това става изкипяване на резервоара. Горящият нефт изригнал, като вулканична лава. Пламтящата течност заляла всичко в диаметър осемдесет метра. Пожарникарите пламнали като факли. Така загиват седем смели мъже: Атанас Сакаджиев, Марин Ников, Никола Кутинчев , Пеньо Георгиев, Ангел Петков, Тончо Раданцов и Минко Петров.

На 11 май 1979 г. във високо хале на ЛВЗ “Васил Коларов” в резултат на огневи работи възниква пожар в дизелов локомотив. Запалват се първо омаслени конци, парцали и масло в канала, под локомотива. При пристигането на пожарникарите локомотивът горял като факла. Огънят обгръщал резервоара, в който имало около 2 тона гориво. Пламъци обхванали порталния кран под покрива на халето. Оттам се безнадеждно и фатално се хвърлила кранистката...

Старшина Михаил Чубуров насочва пеноструйника към резервоара. Последвала глуха експлозия. От гърловината на резервоара изскочил гейзер от пламъци се стоварил на земята. Михаил бил най-близо...Само за миг огненият дъжд го облял, но това било достатъчно за да запали дрехите му. Двадесет и три годишният младеж бил в пълно съзнание, но лицето му било потъмняло от болка – сам без чужда помощ той легнал в носилката. В резултат на жестоките изгаряния двадесет и четири часа по-късно най-младият огнеборец на русенската пожарна издъхва в болницата.

Днес, пред сградата на Първа РСПАБ – град Русе, под клоните на плачеща върба се издига плоча от черен мрамор на която са изписани със златни букви: “Вечна слава на храбро загиналите пожарникари” и техните имена.

Русенската пожарна е била винаги управлявана от сърцати, достойни и подготвени командири:

Иван Петров 1883-1894

Димитър Тролев 1894-1900

Генко Пенев 1900-1902

Светослав Бойчев – май 1902 до август 1902

Димитър Неделчев – септември 1902 31 декември 1902

Димитър Тролев – 01.01.1903 до 25.10.1903

Иван Генков 1903-1915

Захари Пантелеев 1915-1919

Спас Цепеников 1919-1921

Ценко Гоцев 1921 до август 1921

Захари Антонов от август 1921 до 1930

Константин Попов 1930 до юни 1934

Йордан Момчев 1934-1935

Васил Калинов 1935-1950

Вълкан Керемидчиев 1950-1953

Полк. Асен Тодоров 1953-1955

Полк. Марин Минев 1955-1973

Полк. Атанас Дончев 1973-1983

Капитан Иван Стефанов 1983 до април 1989

Полк. Васил Бойчев 1989-1996

Полк. Кирил Ненков 1996-2000

Комисар Димитър Павлов 2000-2020

Комисар Валентин Красналиев 2020-2023