И динята си има празник! Днес, 3 август, е Световният ден на динята

Около 92% от масата на динята е вода – това е най-високият процент сред плодовете, заради което тя може да утоли не само глад, но и жажда. Празникът се отбелязва най-вече в Съединените щати. Сред най-популярните състезания по време на този празник са замерване с дини и надплюване със семки, пише БГНЕС.

Динята е богата на витамини A, С, големи дози калий, калций, желязо, бета каротин и фибри.

Ароматната диня учудващо има само половината от захарното съдържание (5%) на една ябълка.  Съдържа само 80 калории в 100 г, не съдържа никакви мазнини и холестерол.

Динята е източник на антиоксиданта ликопен, за който са направени изследвания и е установено, че може да помогне за предпазване от тумори.

Тя е полезна при анемии, защото стимулира образуването на кръв. Полезна е и при подагра, артрит, атеросклероза, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, болести на черния дроб и пикочния мехур, хипертония, порок на сърцето, кръвотечения от носа и наднормено тегло. Сокът и меката част на динята са ефективно диуретично средство. Освен това съдържанието на фибри в меката част понижава нивото на „лошия" холестерол в организма, а сокът ефикасно пречиства черния дроб и бъбреците от шлаките, способства за разтварянето на солите, предотвратява образуването на камъни в бъбреците, прекрасно утолява жаждата и помага при запек.

В различните райони в България динята се нарича още карпуз, любеница или бостан. Според възприетата класификация на земеделските култури тя е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност.

Смята се, че динята произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени.

Прясната диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.

В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.