В заседанията на енергийната комисия в парламента участват обикновено министърът на енергетиката Теменужка Петкова, представители на КЕВР, на браншови организации, експерти.

Яростно и бързо парламентът прави предпоследни стъпки към либерализация на енергийния пазар, пише 24 часа. Първата сделка бе сключена през 2004 г., след това на свободния пазар излязоха големите фирми, създаде се енергийната борса, но после настъпи законодателна тишина.

През това време се трудеше Световната банка, която направи анализ и модел за пълната либерализация на пазара, а докладът бе представен през 2017 г.

За да се стигне до спешните поправки в Закона за енергетиката, гласувани миналата седмица от парламента. В тях се появиха направо революционни промени. Предвижда се от 1 юли догодина всички сделки за ток на едро да стават на свободния пазар.

“Задължаваме Министерския съвет да направи необходимото, така че на 1 юли 2021 г. да се мине изцяло на свободен пазар. Всички да могат да търгуват там, включително и крайните снабдители, към които са битовите потребители, тоест да няма регулиран пазар”, каза председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Той е вносител на тези промени. Остава да се определи дали НЕК ще остане обществен доставчик и ще купува тока от свободния пазар, за да го продава на електроснабдителните дружества, или те да го купуват от борсата, каза Николов.

Промяната е съгласувана и с ЕК, която подкрепя да има подобен текст. Това е стъпка и към механизма за капацитет, който се смята за спасителен пояс за въглищните централи.

Този вид държавна помощ се допуска от ЕК, ако е доказано, че енергийната система на дадена страна има нужда от мощности, които да предоставят енергия, но не могат да продават на пазара, тъй като цените им са високи. Затова Брюксел позволява държавна помощ до 2025 г.

С механизма за капацитет се разпределят 350-450 млн. лв. на година. Поемат се условно постоянните разходи на централите, които са заплати, амортизации, ремонти. Така цената на електроенергията им пада и те могат да бъдат конкурентни на пазара. Освен това са на разположение на Електроенергийния системен оператор да бъдат включени в системата при нужда.

За капацитет се играе на търгове, в които може да участва всяка централа, те се правят от Електроенергийния системен оператор.

Ако се реши да се приложи механизъм за капацитет, правителството трябва да се разбере с централите с дългосрочни договори по какъв начин те да се включат в него. Ако не се въведе механизъм за капацитет, то те продължават по досегашния начин с дългосрочните договори.

Приеме ли се да има механизъм за капацитет, то и в закона ще се разпишат текстове как може да влезе в сила от средата на следващата година.

Другите гласувани изменения в закона предвиждат от 1 октомври небитовите потребители, които досега купуваха ток от регулирания пазар, да отидат на свободния. Това са над 300  хил. малки фирми, които ползват 4,5 млн. мегаватчаса ток на година. Те ще купуват от търговци или от енергийната борса. Така целият бизнес вече е свободен да купува ток от когото си иска.

Малките фирми ще избират търговеца си онлайн и ще го упълномощават да действа от тяхно име с електронен подпис, каза Валентин Николов. Досега това ставаше с нотариално заверено пълномощно, лично трябваше да се отиде при нотариус, да се подпише, което е трудност. Освен с търговеца се подписва и с електроразпределителното дружество, което предоставя мрежовите услуги, както и с доставчика от последна инстанция като гаранция, че ако търговецът спре доставките, клиентът няма да остане без ток.

Електроснабдителните дружества трябва да публикуват списъци на всички небитови клиенти. Така изсветляваме ситуацията, за да може търговците да знаят пред кого да се рекламират, казва Николов.

Малките фирми имат право, ако не си намерят търговец, да останат при досегашния си краен снабдител до 1 юли 2021 г., но ще плащат по цени от свободния пазар. През този преходен период те имат право да го напуснат в момента, в който си намерят друг доставчик, без да дължат неустойка.

Николов обясни, че преходният период служи и като защита на малките фирми. Дава пример, че един занаятчия от малко населено място може и да не е разбрал, че има либерализация. Ако служебно бъде изпратен при търговец, може да остане без захранване, тъй като не е разбрал на кого трябва да плати. През преходния период всички ще могат да плащат както и досега. А ако на малка фирма това излиза скъпо, ще разбере, че е оставена служебно при крайния снабдител, и ще си потърси търговец, обяснява председателят на енергийната комисия.

Според него е важно КЕВР да създаде до 1 януари 2021 г. платформа, на която малкият бизнес ще може да сравнява офертите на търговците и да си избира доставчик.

Следващата стъпка в либерализацията на пазара на ток е през септември. За тогава се подготвят текстове, според които на свободния пазар ще отидат и малките производители, които имат централи с мощност под 1 мегават. Те или ще си намерят търговец, който да продава от тяхно име тока им, или, ако са големи, ще могат да търгуват сами на борсата. Разликата между пазарната цена и преференциалната по дългосрочен договор ще си я набавят от фонда “Сигурност на електроенергийната система”. В момента електроенергията им се изкупува от ерепетата, те я продават на НЕК, която пък я вкарва в регулиран пазар.

След тази стъпка извън свободния пазар ще останат само най-малките - мощностите до 30 киловата, каквито са фотоволтаиците по покривите. Те ще останат на преференциални цени и дългосрочни договори, тъй като тепърва ще се развиват.

Другите излизат на пазара, предстои да се реши дали от 1 януари, или от 1 юли догодина. Продават си тока на борсата и си търсят разликата от фонда, казва Николов. Тези малки мощности произвеждат към 450 000 мегаватчаса на година.

Ще остане да се приемат текстовете, които ще опишат по какъв начин ще се осъществи окончателната либерализация, излизането на битовите потребители на свободния пазар. Първо ще бъдат определени кои потребители са уязвими и енергийно бедни, за да се изработи механизъм за защитата им. Това трябва да направят две министерства - на енергетиката и на социалната политика.

След това ще се извеждат постепенно на свободния пазар първо битовите потребители, чиито имоти са присъединени на 30 киловата, след това тези на 15.

Всъщност излизането на 300  000 малки фирми на пазара е тест и за битовите потребители. Искам да видя как ще се чувства малкият бизнес, какво ще стане, иска ли някой да се възползва и не сме го предвидили, казва Николов. Ще се следи и как ще заработи платформата за търговия, която ще ползват след това и семействата. Ако на нея една малка фирма може да избира търговец и да сключва сделки, то няма проблем, смята Николов и казва, че така се отваря и пътят да се изкарат на свободния пазар първите битови клиенти и това би могло да стане още от 1 юли догодина.

Според него цялата либерализация ще продължи още 2 години, до 2023 г., а границата е 2025 г.