От събраните по делото доказателства се устяновява, че дружеството-жалбоподател е предприятие, което е вписано в регистрите на КРС като такова, което разпространява български и чуждестранни програми. Както и че в предоставената от него на СЕМ информация за разпространяваните програми за шестмесечния период 25.02.2013. – 24.08.2013 г. е предоставило единствено договор с ПРОФОН, без да преодоставя такива с Музикаутор и Филмаутор, другите две организации, които уреждат правата, вписани в регистъра почл. 40 от ЗАПСП на дружествата за колективно управление на права към Министерство на културата, касаещи конкретно разпространението на този вид авторски и сродни права. Останалите три организации, вписани в същия регистър: Театраутор, Копи БГ и ЕАЗИПА не касаят наказаното дружество и разпространяваните от него продукти, тъй като защитават друг вид авторски права.

Уличаващи доказателства за извършеното нарушение се съдържат в показанията на св.П., които се допълват и кореспондират с приложените по делото писмени такива: разпечатка от Публичния регистър, писма от председателя на СЕМ и отговори на  сдруженията МУЗИКАУТОР и ФИЛМАУТОР, доказващи че не са отстъпвали права на трети лица за ползване върху произведенията, аудиовизуалните и звукозаписи, във връзка с възражението на адв.В. Ф., че правата за предаване на произведенията в програмите били отстъпени от самите доставчици.

Предвид изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 125в, т.2 от ЗРТ дружеството-жалбоподател е осъществило нарушението на посочения текст на закона, а именно предприятието е разпространявало програми без надлежно уредени авторски права за разпространение на произведения, звукозаписи и записи на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми, тъй като не е предоставило на СЕМ за посочения шестмесечен период документите, свързани с придобиването на тези правата, включени в разпространяваните от него програми. А това, че е излъчвало такива се установява и от показанията на св.П., която твърди, че тези факти установила от предоставените от "ДЕЛТА" ООД документи, с които декларирало, че излъчва програми. Такива документи се намират и в преписката – писмо от управителя на наказаното дружество, придружено със списък на транслираните от него телевизионни програми.

Актът и издаденото въз основа на него  НР № РД-10-17/18.03.2014 г. са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Не се констатираха изложените в жалбата процесуални нарушения. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. Поради което не може да е е налице двусмислие или несъответствие между волята на актосъставителя и административно-наказващия орган относно нарушението, нито между изложеното в АУАН и НП, както и в самите актове.

От съдържанието на акта и НП по безспорен начин се извлича мястото на извършване на нарушението: съдът отбелязва, че нарушението за което е санкционирано дружеството е „…непредоставяне на информация в определения срок”, която следва да бъде представена на Съвета за електронни медии. Ясно и недвусмислено в двата акта е посочено, че това е в гр.София, сградата на СЕМ, посочен е и адреса на последния.  Описани са в процесното НП писмените доказателства, въз основа на които административно-наказващия орган е стигнал до своя правен извод.

Съгласно чл. 126а, ал.5, т.2 от ЗРТ: за нарушение на разпоредбите на чл. 125в от ЗРТ за разпространение на програми без надлежно уредени авторски и сродни права се налага имуществена санкция в размер от 7000 лв. до 30 000 лв. Наложената от административно-наказващия орган санкция за осъщественото от жалбоподателя нарушение е имуществена такава, тъй като се касае за обективна безвиновна отговорност, доколкото лицето е действало в качеството на ООД, т.е. същото е юридическо лице и е в минималния предвиден в закона размер от 7000 лв. Съдът съдът счита, че по този начин е спазена разпоредбата на чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и с така наложеното административно наказание ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в чл. 12 от ЗАНН.

Доводът, че от нарушението не са възникнали вредоносни последици за никого, е ирелевантен спрямо настоящия спор. Нарушението само по себе си е формално, така че поведението на нарушителя, изразено в неговото бездействие, изпълва състава на нарушението без да е необходимо от това да са настъпили имуществени или неимуществени вреди. Ето защо не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и санкционираното лице да бъде освободено от административно наказателна отговорност. Тук преценката трябва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а съобразно степента, с която нарушението е застрашило конкретните обществени отношения. В разглеждания случай извършеното деяние с достатъчна интензивност е застрашило обществени отношения - предмет на защита, за да се приеме, че е административно нарушение. При определянето дали едно деяние е малозначително или маловажен случай, водещо значение има именно обществената опасност на деянието, а не тази на дееца, поради което следва да се има предвид, че нарушението, макар и формално, е масово и от изключителен обществен интерес.

С оглед на гореизложеното, Районният съд в Русе потвърди, че атакуваното Наказателно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Районният съд в Русе наложи административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лева на телевизия Делта.