"Сбогом, НАТО", пише в заглавие днес турският в. "Ортадогу" по повод блокадата, оказана от Турция срещу план на НАТО за защита на балтийските страни и Полша.

Според вестника Турция е "дала очаквания отпор на НАТО, останала безчувствена към борбата й срещу терористични организации, начело с ПКК/СЗН, ФЕТО и ДАЕШ" (Кюрдската работническа партия (ПКК) и сирийските кюрдски Сили за защита на народа (СЗН), които заедно с политическото си крило Партия на демократичния съюз (ПДС) според Анкара представляват една и съща организация, Фетхуллахистката терористична организация и "Ислямска държава").

"Преди срещата на върха по повод 70-атата годишнина в Лондон на най-големия военен съюз в света НАТО, дойде критичен удар от Анкара", пише "Ортадогу", цитиран от БТА.

Изданието посочва, че НАТО има два плана за сигурност, като единият от тях се отнася до защитата на балтийските държави от Русия, а другият е насочен срещу заплахи, идващи от юг, и целта му е да предпази Турция. В плана за Турция сред потенциалните заплахи фигурират СЗН/ПДС/ПКК, но независимо, че този план е принципно одобрен, САЩ имат възражения, пише вестникът. След техните възражения към американците са се присъединили и няколко други държави. Макар и одобрен в Северноатлантическия съвет планът за заплахите от юг все още не е оповестен. По тази причина и турските представители настояват, че ще продължат блокадата си срещу плана за балтийските страни, докато другият план не бъде официално публикуван.

"Този път се изправихме едни срещу други в НАТО", пише в заглавие опозиционният в. "Айдънлък", който определя реакцията на Турция спрямо САЩ като "историческа". Според вестника целта на турското вето, чийто посланик в НАТО не подписа плана за балтийските държави, е да накара Алианса да заеме по-твърда позиция по отношение на СЗН и да признае официално тази организация за терористична. "Айдънлък" посочва, че темата отново ще влезе в дневния ред на НАТО по време на срещата на 20 ноември в Брюксел.

По темата днес пише и в. "Тюркие", според който блокадата на Анкара е била подбудена от желанието на САЩ да пренесат и в НАТО поведението си "на отворени обятия за ПКК". Вашингтон не е дал съгласие за плана за защита на Турция, подготвен от Алианса, при което Турция е наложила вето на плана за балтийските държави, потвърждават турски дипломатически източници. Ако планът за Турция бъде окончателно приет от НАТО, това би поставило САЩ в трудно положение от правна гледна точка предвид подкрепата им за СЗН, казват те, добавяйки, че това ги е накарало да блокират другия план.

В материал по темата днес англоезичният в. "Хюриет дейли нюз" изразява разочарование, че турското правителство не е било достатъчно убедително, обяснявайки, че позицията му не е срещу кюрдите изобщо, а срещу терористите от ПКК. "Но колко убедителен може да бъдеш, когато лидерът на прокюрдска политическа партия е в затвора въз основа на правни основания, които не съблюдават универсалните правосъдни критерии", пита се авторката на материала Бурчин Йинанч. Същевременно тя недоволства и от неясната позиция на Запада по отношение на ПКК.

Авторката поставя въпроса за избора на момент за турското вето и до каква степен то ще помогне на турската кауза. "Чия идея беше да се тестват руските зенитно-ракетни системи С-400 с турски самолети Ф-16 преди срещата на върха на НАТО? Дали това беше пресметнат ход, който да изпрати сигнал на онези, които твърдят, че разполагането на системите С-400 ще постави на риск чувствителна технология на НАТО? Ако е така, какъв е смисълът да се засилват позициите на тези, които казват, че Турция вече не може да бъде доверен съюзник?", продължава с въпросите Йинанч.

Тя препоръчва и на западните лидери да се замислят защо Турция се опитва да трупа точки от способността си да създава затруднения. "Дали това не е поради факта, че тя е оставена без варианти от съюзниците си, оставащи безразлични към постоянните й призиви относно безпокойствата за собствената й сигурност, без значение колко неподходящо са изразени те?", се пита в статията.