Извънредния труд се увеличи от 150 на 300 часа в годината, но това ще става само с колективното трудово договаряне.

Това решиха окончателно депутатите на второ четене с промени в Кодекса на труда, обобщава 24 часа.

Той обаче ще се изплаща по-бързо - за 4 вместо на шест месеца.  Според сегашните норми работодателят може да отложи с шест месеца плащането на извънредния труд на служителя си. Така фирми "стопяват" тези часове като ги прехвърлят в следващите месеци, когато не са осигурили достатъчно работа на служителите си, но са длъжни да им платят за часовете от работния месец.

Анализи на КНСБ от миналата година показаха, че близо 40% от работещите у нас хора, полагат извънреден труд, без това да им се заплаща или компенсира. Проверки на Главната инспекция по труда сочат масово разпространение на сумираното изчисляване на работното време. Това води до заобикаляне на норми, свързани с ограничаването и отчитането на извънредния труд, нарушаване на общите изисквания за междуседмичната почивка и правата на определени групи работници.

Още в началото на заседанието БСП се опита за пореден път да отмени гласуването на промените, но в крайна сметка точката влезе в дневния ред. Дебатите  около текста за извънредния труд продължиха около два часа. 

Днес  в XXI век  в Европа и света усилено се говори за намаляване на 8-часовия работен ден и за 4-дневна работна седмица, а у нас за увеличаване на извънредния труд на 9 часа и 12 минути на ден,каза от трибуната депутатът от БСП Георги Гьоков. „Увеличената продължителност на работното време и недостатъчната почивка водят до вредни последици, по-голям брой злополуки и грешки, повишени нива на стрес и умора, дългосрочни и краткосрочни рискове за здравето, особено при продължителни периоди“, каза още той. И обясни, че това е предпоставка за бърза загуба на способност на човека да се труди.
„Неприемливо е, но е разбираемо от страна на работодателите да търсят вратички и законодателни промени, които да им дадат възможност за увеличаване на извънредния труд и да не го заплащат като такъв. Но не е допустимо синдикатите да изпадат в заблуда, че това се прави в интерес на работника. Не е нормално едно Народно събрание да приема такива текстове“, заяви депутатът от левицата.

"Много често популярните тези навлизат в полето на популизма. Точно такъв е въпросът с извънредния труд. Естествено е, че непопулярните тези се защитават много по-трудно, но те много често кореспондират с истината“, посочи депутатът и продължи: „В България извънредният труд е забранен, този текст остава в Кодекса на труда. Остава в сила ограничението за 150 часа извънреден труд. Какво се променя? Със съгласието на работниците, с Колективен трудов договор, извънредният труд, в определени случаи, да бъде разрешен до 300 часа годишно. За да се случат тези 300 часа, работниците трябва да се съгласят", обясни от трибуната депутатът от ДПС и шеф на  социалната комисия в парламента д-р Хасан Адемов.

"Тук пред вас съм като инженер, като човек, който е работил в производство. Аз ще ви кажа практическата част на това предложение. Точно това предложение защитава техните права. Точно това предложение защитава правата на работниците. Представете си една такава ситуация. Г-н Гьоков, в изказването си каза, че няма винаги да сме депутати и ще отидем по работните си места. Вие ще отидете и ще седнете на бюрата си. Хора като мен и други като мен ще отидат в производството", каза Караянчева. Тя даде пример, че понякога има форсмажорни обстоятелства - развалена машина, дефектна стомана и това води до загуби на поръчки, заради огромната конкуренция на пазара.  "Парите от производството не идват от бюджета. Те трябва да се изработят, защото цикълът е такъв. Намира се поръчка, която трябва да се работи с определени клиенти за определен срок", обясни още Караянчева. Според нея работниците искат да има извънреден труд. "Те ясно съзнават, че няма откъде да им дойдат средствата за заплати, ако не си изработят със собствените си ръце тази продукция. Бъдете по-обективни. Влезте в същността на темата. Хората не искат да им защитавате по този начин правата", каза още Караянчева. Призова социалистите да не говорят манипулативно, да не изопачават нещата и да не правят внушения. Тя заяви, че БСП ходят сигурно само в предизборна кампания в производствените предприятия. 

"Вие се държите от страната на работодателите, а не от страната на работниците и служителите, Като им казвате тези неща, кажете на българските граждани, че днес правим законно работодателят да може да задължи работника да работи с един час дневно повече", отвърна ѝ Гьоков.

"Тук съм в качеството си на народен представител. Тук, преди малко, когато тръгнах да се изказвам, казах, че съм инженер, ръководител на фабрика. Само при необходимост ще се използват тези часове. Вие ги разхвърляте 9 часа и 12 минути на ден. Няма такава нужда. Понякога няма да бъдат дори изразходвани. Но се налага и за да бъдат защитени, се налага да се приеме този закон", репликира го Караянчева. И обясни, че в производството има екипност и диалог. "За разлика от тук в залата, където пише "Съединението прави силата" и всички сме орел, рак и щука, там, когато има форсмажорно обстоятелство, и работодатели, и работници са един екип. Там няма разделение, защото всички вземат заплата на база на изработената продукция, а не на написани разни пищовчета, които ми разнасяте.", продължи Караянчева.

„Лъжа и манипулация са изказванията, че отнемаме правата на работниците и служителите. Четете текстовете в цялост, не ги интерпретирайте както си искате, за да плашите хората“, обърна се депутатката от ГЕРБ Светлана Ангелова към социалистите. „След като работниците, след като синдикатите на ниво бранш или отрасъл няма да подпишат този колективен трудов договор, няма да има увеличение на часовете извънреден труд. Това е категорично ясно“, категорична е тя. И припомни още, че в Кодекса на труда продължава да има редица ограничения за извънредния труд, които тя определи като напълно достатъчни, за да се гарантира здравето на работниците и служителите.