Той обясни, че се колебае дали да бъде в листите на кандидат-депутатите

„Не обичам крайни мерки, но може би трябва да се стигне до там - да наложим вето, за да се отрезвят тези политици. Не го изключвам”. Това заяви председателят на 39-ото Народно събрание, юристът проф. Огнян Герджиков в предаването „Денят на живо” по NOVA по повод ескалацията на напрежението срещу българите в РСМ и евентуално връщане на ветото върху РСМ за начало на преговорите с ЕС.

България не е успяла да покаже на света как стоят отношенията и историческата истина с РС Македония , докато македонците го правеха.„Нещата са с дълбоки корени от доста време. В Македония се разви един особен шовинизъм, антибългарските настроения, това е много деликатна тема, тук се иска много дипломатически подход. Те губят повече, с тази конфронтация те си режат или поне отлагат пътя към ЕС. Защо да отстъпим от имената на българските културни клубове – Ванче Михайлов и Цар Борис Трети”, запита Герджиков.

„Има опасност следващият парламент да повтори това, което беше досега. Надявам се това да е последната ротация – парламенти през няколко месеца. За съжаление, не мога да бъда сигурен. Кризата е в липсата на диалогичност, защото партийният егоизъм надделява над националните интереси".

За единствената рокада в служебните кабинети „Донев-1” и „Донев-2” проф. Герджиков каза: „Като че се натрупаха едни негативи по отношение на министър Минеков и беше естествено той да отстъпи на друг и то – много подходящ човек”.

За приетите промени в Закона за съдебната власт и в НПК на първо четене в 48-ия парламент, с които се създава механизъм за контрол на главния прокурор, Герджиков каза: „Не обичам реформите да се правят прибързано. Ние сме царе да прибързваме в реформи, в законодателство и в огромния брой случаи правим грешки и след това ги поправяме. Тази съдебна реформа се превърна във фетиш”.

„Една основна част от политическите сили разбират под съдебна реформа да може главният прокурор да слезе от своя пост – да го свалят. Не си дават сметка, че ако един следващ прокурор бъде поставен така на течение, няма да може да изпълнява своите функции. Той трябва да бъде стабилен. Не трябва така лесно да бъде свален. И сега може да бъде свален главния прокурор, но това не е лесно. Ако е лесно, ще стане опасно. Той ще стане пионка и няма да може да изпълнява функциите. Има една прекомерна фиксация, която аз не разбирам”, каза Герджиков.

По думите му идеята за обществено допитване, инициирана от ИТН, с което се пита и промяна на общественото устройство, е: „изхвърляне. Току-така референдуми не се правят”.

Преди години посрещах председателя на Швейцарския парламент, в началото изтъквах какви сериозни достижения има страната им и в областта на пряката демокрация с тези референдуми. Той заяви: „Това беше нашата най- голяма грешка, моля ви, не я повтаряйте. Фаворизирането на референдумите създава изключителни проблеми”.

За идеята НДСВ да се върне в политическия живот на страната той изтъкна умението им да се коалират. „Ние направихме един ход, който знаехме, че ще ни изяде главата, но беше важно за страната – да се коалираме с БСП и ДПС. Партията не е най-голямата ценност на държавата. Най-голямата ценност е благополучието на държавата. В името на държавата трябва да се правят всякакви компромиси”, каза Огнян Герджиков.

Той обясни, че се колебае дали да бъде в листите на кандидат-депутатите. В обяснение, че човек трябва да мисли за страната си, ако НДСВ влезе в следващия парламент юристът изтъкна, че икономиката трябва да се стабилизира. „Да се създадат добри условия за икономическо развитие, да се намали бюрокрацията, да се стабилизира законодателството”, призова Герджиков.

Ролята на Симеон Сакскобургготски е, че той няма да излиза на политическата сцена, но ще подкрепя партията. „Симеон е огромен капитал за България, който ние не използвахме. Когато 2001 г. имаше идея той да стане президент, се оказа пречка това, че не е живял в България последните 5 г. Спокойно това можеше да се промени. Той имаше огромен авторитет, той сядаше от дясната страна на Кралицата (покойната Елизабет Втора), приеман е навсякъде по света. Биха могли да му бъдат възлагани специални задачи. Той е наистина капитал”.

„Проблеми имаме и в образованието – сбърканата система. Пазарният механизъм във висшето образование е катастрофален. Това води до излизане на недобре подготвени кадри Сериозните университети имат широк вход”, обясни той.