Институтът по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” край Русе не е получавал средства за опазване на генофонда си от 8 години.

Заради липсата на пари става все почти невъзможно да се съхранят сортове на различни земеделски култури. Още за трудностите, при които работят научните служители, ще разберем от Ралица Маринова, предаде БНТ.

Поддържаният растителен генофонд от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” край Русе наброява близо 12 хиляди и 900 сорта. Сред запазените от външни влияния култури са различни видове пшеница, овес, царевица, фасул, люцерна и лоза. Съхраняването на отбраните екземпляри обаче става все по-трудно през годините, защото засаждането се прави ежегодно, а пари за тази дейност не са отпускани. Как оцелява земеделският институт, вижте в репортажа.

660 ценни вида пшеница пази в генофонда си от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” край Русе. Това са видове, доказали през години своите качества. Устойчиви са на лоши атмосферни условия, адаптивни са на ниски температури, дават високи добиви на декар и не на последно място, произвежданото от тях брашно е с добри показатели. Над пет хиляди са сортовете царевица, които съхранява на полетата си институтът. Освен че е разнообразен, генофондът в Русе е и много ценен - казват научните работници.

Доц. д-р Галина Дякова - директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”: „Генофондът гарантира генетичното разнообразие, което трябва да се съхрани, тъй като всяко създаване на нов сорт, успехът му е свързан с разнообразният генетичен материал, който се използва. А в генофонда, който ние съхраняваме, са включени не само сортове, създадени в България."

През годините научните работници са искали да се отпуснат пари и за допълване на фонда, но това не се е случило.

Доц. д-р Галина Дякова - директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”: "Беше сформирана работна група, която излезе със становище да се отпускат и средства за експедиции за набиране на разнообразен генетичен материал, за закупуването на специализирани камери за тяхното съхраняване, но в крайна сметка след това имаше едно затишие от 8-9 години без всякакви средства да бъдат отпускани и ние го поддържахме този растителен генетичен фонд на ръба на оцеляването, но все пак успяхме да го запазим."

В Института са получили средства за поддържане на растителните генетични ресурси преди 8 години и те са били използвани за възпроизводство.

Доц. д-р Галина Дякова - директор на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”: "През годините сме постигнали успех при селекцията на пшеницата. Имаме два сорта, създадени в Института „Венка 1” и „Дунавия”, които въпреки че в България не срещат търсене и популярност, вече са доста известни в Република Турция. Сорт „Венка” вече е регистриран в сортовата листа на Турция и предстои неговото семепроизводство и внедряване там, където той е по-добре приет, поради високите си хлебопекарни качества."

За родните земеделски производители селектираните сортове не са толкова интересни.

Веселин Дочев - селекционер: „По-голям интерес представляват чуждите сортове, нашите български сортове от година насам останаха на втори план.”

Според научните работници, в България все повече се залага на високите добиви на пшеница от декар, а не толкова на качествата на отделния сорт. Въпреки липсата на интерес от земеделските производители у нас обаче и тази година на полето на Института са засадени най-ценните сортове от тази житна култура.

Все пак в Института в Образцов чифлик имат надежда, че пари за съхраняването на генофонда ще бъдат осигурени. Преди дни от земеделското министерство са поискали справка за сортовете, които поддържат и сумата, която е необходима за опазването им.